XIII конгрес на Българската комунистическа партия. Стенографски протокол. Част трета. Пето—девето пленарно заседание (4—5 април)

622 Pages·1987·18.288 MB·Bulgarian

by  coll.

KONTPEL
EKOT
XIII
KOHTPEC
НА БЪЛГАРСКАТА
-ОМУНИСТИЧЕСКА
JAPTIES
Стено . р . сх . Ногтся ,
ПАРТИЗДАТ
UNIVERSITYOFVIRGINIALIBRARY
MO MALE
X001361601
UNIVERSITY
OF VRCHA
CHARLOTTEELLE
LIBRARY

XIII
КОНГРЕС
НА БЪЛГАРСКАТА
КОМУНИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
XIII
КОНГРЕС
НА БЪЛГАРСКАТА
КОМУНИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
4
2-5 април 1986 година
Стенографски протокол
А
В ТРИ ЧАСТИ
1.
ПАРТИЗДАТ
1
XIII
КОНГРЕС
НА БЪЛГАРСКАТА
КОМУНИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
Стенографски протокол
ЧАСТ ТРЕТА
Пето — девето
Пленарно заседание
(4-5 април)
ПАРТИЗДАТ/ СОФИЯ 1987
JN
9609
. ASKO
13th
1986
ch .3
3K6
ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
Петък, 4 април 1986 година
(Открито в 9,00 часа)
Членовете на деловия президиум на конгреса начело с ге
нералния секретар на ЦК на БКП другаря Тодор Живков
заемат местата си. Делегатите и гостите, станали прави, ги
посрещат с продължителни ръкопляскания.
Предс. ПЕНЧО ҚУВАДИНСКИ:
Другарки и другари! Откривам петото заседание на XIII кон
грес на Българската комунистическа партия.
Продължаваме разискванията по първа и втора точка от
дневния ред.
Има думата за изказване акад. Ангел Балевски
предсе
дател на Българската академия на науките.
Акад. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ (посрещнат с ръкопляскания):
Уважаеми другарки и другари делегати! Уважаеми гости!
Постиженията на българската наука, на българските учени
които със знаниятаси, с ентусиазма си, с жертвоготовността си
и с патриотичния си дух са в челните редици на социалистиче
ското строителство са неразделна част от цялостния социал
но-икономически и културен напредък на страната ни. Затова
искам от тяхно име да изразя пълна подкрепа на идеите и по
становките в Отчетния доклад на Централния комитет, в Те
зисите за развитие на страната до началото на следващия век
и в яркото програмно Встъпително слово на другаря Тодор
Живков, който откриват нови хоризонти, нови пътища към до
бруването и щастието на нашия народ!
Искам да уверя конгреса, че учените от Българската акаде
мия на науките и занапред щеизпълняват задачите, поставени
Изказване на Ангел Балеввсски 5
от партията, давайки своя принос за материалното и духовното
обогатяване на родината.
Другари! Доста ограничено беше научното ни наследство и
това, което сториха нашите учени от първо и второ поколение,
е истински научен и родолюбив подвиг, заслужаващ всеобщо
признание и благодарност. Мнозинството от тях навлязохав
научното поприще след Априлския пленум от 1956 година. Те
създадоха български научни школи, възпитаха ученици и сле
довници, извършиха изследвания на високо теоретично равнище.
Искам само да припомня, че учените от първите генерации
вакадемията създадоха у нас първия компютър, поставиха ос
новите на електронната ни промишленост и началото на нов
клон от промишлеността роботиката, а сега успешно развиват
новите поколения компютри, лазерната техника, програмната
индустрия, информатиката. Те бяха и пионери на нашата атом
на енергетика, работейки рамо до рамо със своите съветски
колеги. Те дават своя принос за създаването на нови машини
и технологии, промишлени катализатори и химически продукти,
принципно нови материали и изделия, намиращи приложение в
промишлеността и селското стопанство. Те направиха България
космическа страна (и сега участвуват в изследването на Халее
вата комета, и то с доста голям дял). Българските учени раз
ширяват и задълбочават изследванията върху суровинните и
енергийните ресурси на страната. Далеч зад нейните предели
са известни имената на нашите учени агробиолози и генетици,
които създадоха нови сортове растителникултури. Нашите уче
ни биолози, развивайки биотехнологиите, получиха ценни био
продукти, биологичноактивни вещества, лекарствени препарати
и други. Учените обществоведи са важен стожер на страната
ни в отстояването и защитата на нашата национална и социа
листическа кауза, спомагат за развитието на духовната култура
на България. Със своите изследвания и публикации в областта
на философията, социологията, историята, българското езико
знание, литературознание, изкуствознание, фолклор, етнография,
археология те дават своя принос за формирането на социали
стическото съзнание и идеологическото възпитание на нашия
народ.
Тъй като мнозина смятат, че са важни само онези резулта
ти от научната дейност, които имат пряк стойностен израз, ще
посоча само един факт: едва половината от потенциала на
БАН този, който работи в областта на природните, матема
тическите и техническите науки, преизпълни обещанието, да
дено пред XI конгрес на партията. Вместо 520 млн. лв. ико
номически принос от внедряване на научно-приложни разра
ботки академията реализира документиран икономически при
нос в размер на над 650 млн. лв., или 8 пъти повече от сед
мата и 65 пъти повече от шестата петилетка. (Разбира се,
6 Пето заседание