Table Of ContentПролетарии от всички страни съединявайте се
м р к с :
а
СЪЧИНЕНИЯ
ИЗДАТЕЛСТВО
НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
СОФИЯ 1971
том
ЧАСТ ТРЕТА
Материалите, включени в настоящото издание,
са преведени от руски и сверени със съответните оригинали
К. МАРКС
Ф. ЭНГЕЛЬС
Сочинения
Издание второе
Издательство
политической литературы
Москва 1964
ОЛАР КС
ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
(IV ТОМ НА „КАПИТАЛЪТ“)
Част трета (глави XIX—XXIV)
3
[Глава деветнадесета]
T. Р. МАЛТУС1
[1) СМЕСВАНЕ НА КАТЕГОРИИТЕ СТОКА И КАПИТАЛ У МАЛТУС]
[ХШ—753] Тук подлежат на разглеждане следните съчинения на
Малтус :
1) „The Measure of Value Stated and Illustrated“. London, 1823.
2) „Definitions in Political Economy“ etc. London, 1827 (да ce
види и изданието на същото съчинение от Джон Кейзнов. Лондон,
1853 г., с „бележки и допълнителни забележки на Кейзнов“).
3) „Principles of Political Economy“ etc. 2nd edition. London,
1836 (първото издание е излязло през или около 1820 г. — да се види).
4) Да се вземе под внимание и следното съчинение на един
малтусианец2 (т. е. привърженик на ония Малтусови възгледи, които
са насочени против рикардианците) : „Outlines of Political Economy“
etc. London, 1832.
В своето съчинение „Observations on the Effects of the Corn
Laws“ (1814 г.) Малтус казва за А. Смит още следното:
.Очевидно д-р Смит е бил подведен към този начин на мислене [т. е. към
твърдението, че действителната иена на житото винаги остава неизменна] от навика
си да р зглежда труда“ (а именно стойността на труда) »като стандартна мярка
на стойността, а житото — като мярка на труда . . . Сега за едно от най-б з-
спо ните положения на политическата икономия се счита, че нито трудьт, нита
която и да било друга стока може да служи за точна мярка на реалната разменна
стойност. И действително това следва от самото определение на разменната стой-
ност“ [стр. 11—12].
Но в своето съчинение от 1820 г. — „Principles of Political
Economy“ — Малтус, полемизирайки против Рикардо, използва тази
Смитова „стандартна мярка на стойността“, с която самият Смит
никога не си служи там, където действително разработва пробле-
4 {Глава деветнадесета!
мите8. В цитираното съчинение за житните закони Малтус сам
се придържа към другото Смитово определение на стойността —
към определянето й от количеството на капитала (натрупания труд)
и труда (непосредствения), което е необходимо за производството
на един предмет.
Изобщо не може да се отрече, че както „Principles“ на Малтус,
така и другите две споменати по-горе съчинения, които трябваше
по-подробно да оазвият в отделни точки тези „Principles“, до голяма
степен дължат своето възникване на обстоятелството, че Малтус
е завиждал на успеха на книгата на Рикардо4 и се е опитвал отново
да излезе начело, където като изкусен плагиатор се бе издигнал по
мошенически начин, преди да се появи книгата на Рикардо. Освен
това в книгата на Рикардо провеждането на определението на стой-
ността, макар и още абстрактно, беше насочено против интересите
на лендлордовете и техните лакеи, които Малтус защищаваше още
по-непосредствено, отколкото интересите на промишлената буржоазия.
При това не може да се отрича, че Малтус проявяваше известен
интерес към мъдрувания в областта на теорията. Обаче противопо-
ставянето му срещу Рикардо — и самият характер на това противо-
поставяне— беше възможно само защото Рикардо се бе заплел във
всевъзможни непоследователности.
В своето противопоставяне срещу Рикардо Малтус използва
като отправни точки, първо, въпроса за възникването на принаде-
ната стойност6, второ, трактовката, която получава у Рикардо из-
равняването на цените по разходите6 в различните сфери на прило-
жение на капитала, разглеждано от него като модификация на самия
закон за стойността, и преминаващото през цялата книга на
Рикардо смесване на печалбата с принадената стойност (тяхното
пряко отъждествяване). Малтус не оправя тези противоречия и
q*,uidproquo а ги възприема от Рикардо, за да може, опирайки се на
тази бъркотия, да отхвърли Рикардовия основен закон за стой-
ността и т. н. и да поднесе на своите покровители приятни за^тях
изводи.
Заслугата на Малтус в трите му съчинения се състои всъщност
в това, че той поставя ударението върху неравната размяна между
капитала и наемния труд, докато Рикардо всъщност не обяснява
как от размяната на стоките по закона за стойността (по съдържа-
щото се в тях работно време) произтича неравната размяна между
капитала и живия труд, между определено количество натрупан труд
и определено количество непосредствен труд, т. е. всъщност оставя
неизяснен произхода на принадената стойност (защото у Рикардо
* — смесване на понятията (буквална: вземане едно нещо за друго.) Ред.
1Я/
Ч »-if ^»'‘ЧУг
Ч-’М* -'
VW-
»fc-Чл.
(И»чЬч- <г\
«ллм* 'Л~
».и...», ..tu»*»'
И w-
,ü” -- ’''’b'V
^•х-чду- *^ r^'4
Първата страница на третата част от ръкописа на К. Маркс
.Теория за принадената стойност"
(страница 753 в XIII тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г.)
T. P. Малтус 7.
капиталът се разменя непосредствено срещу труд, а не срещу ра-
ботна сила). [754] Един от малцината по-късни привърженици на
Малтус, Кейзнов, чувствува това и затова казва в предговора към
споменатото по-горе съчинение на Малтус »*Definitions etc.:
.Размяната на стоките и тяхното разпределение" (работна заплата, рента,
печалба) »трябва да се разглеждат отделно.. . Законите за разпределението съвсем
не зависят ог законите, които важат за р*азмяната (Предюбор, стр. VI, VII).
В случая това означава само, че съотношението между работна
заплата и печалба, размяната между капитал и наемен труд, между
натрупан труд и непосредствен труд не съвпада непосредствено
със закона за размяната на стоки.
Ако разгледаме използването на стойността на парите или
стоката като капитал, т. е. не тяхната стойност, а капиталистичес-
кото използване на тяхната стойност, става ясно, че принадената
стойност не е нищо друго освен излишъка от труд, с който се
разпорежда капиталът — стоката или парите — свръх количеството
труд, съдържащо се в самата тази стока, не е нищо друго освен не-
заплатен труд. Освен съдържащото се в самата стока количество
труд (което е равно на сумата от труда, намиращ се в съдържащите
се в стоката елементи на производството, плюс прибавения към по-
следните непосредствен труд) тя купува още и излишъка от труд,
който не се съдържаше в стоката. Този излишък образува прина-
дената стойност ; от неговата величина зависи степента на увеличението
на стойността. И това излишно количество жив труд, срещу който
се разменя стоката, е източникът на печалбата. Печалбата (по-точно —
принадената стойност) възниква не от овеществения труд, който се
бил разменял срещу своя еквивалент — срещу равно количество жив
труд, а от оная част на живия труд, която в тази размяна се прис-
воява, без да бъде заплатен за нея еквивалент, от незаплатения труд,
който капиталът си присвоява в тази мнима размяна. Следователно,
ако се абстрахираме от посредствуващите звена на този процес —
а Малтус толкова повече има право да се абстрахира от тях, тъй
като у Рикардо тези опосредствуващи звена липсват, — ако разглеж-
даме само фактическото съдържание и резултата от процеса, то увели-
чението на стойността, печалбата, превръщането на парите или стоката
в капитал се получават не от това, че стоките се разменят и по закона
за стойността, т. е. пропорционално на работното време, което те стру-
ват, а по-скоро обратно — от това, че стоките или парите (овеществе-
ният труд) се разменят срещу по-голямо количество жив труд от
количеството, което се съдържа в тях или е изразходвано за тях.
Единствената заслуга на Малтус в споменатите по-горе нег>ви
съчинения е заострянето на този пункт, който у Рикардо изпъква
8 [Глава деветнадесета]
много по-неясно, защото Рикардо винаги предполага готовия про-
дукт, който се поделя между капиталиста и работника, без да се
спира на размяната — на оня опосредствуващ процес, който води до
тази подялба. Тази заслуга се анулира вследствие на това, че Мал-
тус смесва използването на стойността на парите или стоката
като капитал, а следователно и тяхната стойност в специфичната
функция на капитал, със стойността на стоката като такава. За-
това, както ще видим, в по-нататъшното изложение той се връща
към абсурдните представи на монетарната система — profit upon ex-
propriation7— и изобщп изпада в най-безнадеждна обърканост. Така
че вместо да отиде по-далеч от Рикардо, Малтус се опитва в своето
изложение да върне назад политическата икономия не само в срав-
нение с Рикардо, но дори и в сравнение със Смит и физиократите.
„В една и съща страна и в едно и също време разменната стойност на сто-
ките, които се свеждат само до труд и печалба, се измерва точно с количеството
труд, което се получава в резултат на това, че натрупаният и непосре 1ственият труд,
действително изразходван за тяхното произгодство, се събира с изменящата се сума
на печалбите върху всички аванси, изразени в труд. Но това по необходимост ще
бъде същото количество труд, с което може да се разпорежда дадената стока“ (»The
Measure of Value Stated and Illustrated“, London, 1823, стр. 15—16).
»Трудът, c който може да се разпорежда дадена стока, е стандарти! мярка на
стойността“ (пак там, стр. 61).
»Никъде“ (преди собственото произведение на Малтус »The Measure of Value"
etc.) „не съм срещал формулировката, че количеството труд, с което обикно-
вено се разпорежда някоя стока, трябва да представлява и измерва изразходваното
за производството на тази стока количество труд заедно с п*ечалбата (»Defini-
tions in Political Economy", London, 1827, стр. 196).
Г-н Малтус иска да включи веднага „печалбата“ в определението
на стойността, за да може тя непосредствено да произтича от това
определение — това липсва у Рикардо. Оттук се вижда, че Малтус
чувствува в какво се е състояла трудността.
Покрай всичко друго във висша степен глупаво у него е, че
той отъждествява стойността на стоката с използването на
нейната стойност като капитал. Когато стока или пари (накратко,
овеществен труд) като капитал се разменят срещу жив труд, винаги
имаме размяна срещу [755] по-голямо количество труд, отколкото
се съдържа в самите тях; и ако сравним, от една страна, стоката
преди тази размяна, а от друга страна — продукта, който- се по-
лучава в резултат на размяната на стоката срещу жив труд, оказва
се, че стоката е била разменена срещу своята собствена стойност
(еквивалент) плюс излишъка над нейната собствена стойност, прина-
дената стойност. Но да се казва на това основание, че стойността
на стоката е равна на нейната стойност плюс излишъка над тази
стойност, е глупост. Затова ако стоката се разменя срещу друга
