AMOR OMNIA VINCIT Любовта и бракът по нашите земи през ХІІІ в.

440 Pages·2013·22.98 MB·Bulgarian

by  Vasil Ninov

MEDIAEVALIA

QUOD DEUS
VULT!

Сборник в чест на професор дин Красимира Гагова

Съставители:
доц. д-р Ивайла Попова
доц. д-р Александър Николов
гл.ас. д-р Никола Дюлгеров

София 2013
СЪДЪРЖАНИЕ

Илия Г. Илиев (ИИИ-БАН, София), ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ... ДОСТИГА ДО
НЯКОЯ КРЪГЛА ГОДИШНИНА. Оптимистична похвала за колегата Красимира
Гагова ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 5

Димитър Попов (СУ „Свети Климент Охридски“), Жреците на бесите ... ... ... ... 10

Антоан Тонев (СУ „Свети Климент Охридски“), Римските foederati – някои
проблеми и наблюдения ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 24

Доротея Валентинова (СУ „Свети Климент Охридски“), Изтляването на
„Romanitas”и залезът на свръхдържавата Рим ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... . 39

Веселка Гъркова (СУ „Свети Климент Охридски“), Произход на франките и
историческата му рефлексия ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 73

Георги Димов (СУ „Свети Климент Охридски“), Българите в Южна Италия през
Средните векове (от VI-XI век) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .. 98

Павел Павлович (СУ „Свети Климент Охридски“), Историкът и неговата епоха:
Мухаммад ибн Шихāб аз-Зухрӣ ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...120

Десислава Владимирова (СУ „Свети Климент Охридски“), Как дойде злото? –
монахът Теодосий за падането на Сиракуза (878 г.) и положението на
християните в мюсюлманска Сицилия ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 140

Бистра Николова (ИИИ–БАН, София), Изобличение или предупреждение
(Презвитер Козма към монасите) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 154
1
Илия Г. Илиев (ИИИ–БАН, София), Amor omnia vincit. Любовта и бракът по
нашите земи през XIII век ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 163

Васил Нинов (ИИИ–БАН, София), Някои наблюдения относно употребата на
родовата традиция във владетелските кръстоносни походи на династията
Хоенщауфен ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 174

Ивелин Иванов (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Смърт на тирана! Разсъждения
върху образите на владетели в два средновековни ръкописа ... ... ... ... ... ... ... ... ...190

Иван Билярски (ИИИ–БАН, София), За вечето и синклита ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..199

Петър Ангелов (СУ „Свети Климент Охридски“), Названията на
западноевропейците в старобългарската литература ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 215

Калин Йорданов (ЮЗУ „Неофит Рилски“), Новите свети мъченици: Култът към
светците, блажените и мъчениците на кръстоносното движение от XI-XIII век .227

Венелин Бараков (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Средновековният Бдин ... ...256

Александър Заралиев (СУ „Свети Климент Охридски“), Религиозни, гадателски
и погребални представи на Балтите за задгробния живот ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...267

Никола Дюлгеров (СУ „Свети Климент Охридски“), Феодалната йерархия в
Анжуйска Морея и Албания (XIII-XIV век) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...279

Надежда Христова (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Храната като социален
маркер в средновековна Англия (XIII-XVв.) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...296
2
Йоанна Бенчева (СУ „Свети Климент Охридски“), Законникът на Стефан Душан
– успех или провал? ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .311

Васил Гюзелев (СУ „Свети Климент Охридски“), Баварският херцог Ото ІІІ (1290-
1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското
царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307-1308 г. ... ... ... ... ... ... ...314

Тома Томов (НБУ), Един графит за Христовите страсти в Св. София,
Константинопол ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...318

Владислав Иванов (ИБЦТ – БАН), Татарите и България (XIII-XIV в.) ... ... ... ... ... 337

Джени Маджаров (СУ „Свети Климент Охридски“), Функция и семантика на
ритуала по издигане на главeн жупан при неговото назначаване през ХІV-ХХ век
в Кралство Унгария ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..348

Ивайла Попова (СУ „Свети Климент Охридски“), Модон (Метони) в края на XV
век през очите на западни пътешественици ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .374

Александър Николов (СУ „Свети Климент Охридски“), Антонио Ивани да
Сарцана и неговата творба „Завладяването на Константинопол“ (1453г.) ... ... ... 395

Снежана Ракова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), Краят на Кръстоносните походи:
Западна Европа, Венеция и Османската империя след падането на
Константинопол в 1453 г. ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...404

Liliana Simeonova (ИБЦТ – БАН), Classical Art in Ottoman Constantinople, the 15th
through the 17th Century ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..412
3
Росица Ташева (СУ „Свети Климент Охридски“), На кого принадлежи
суверенитетър в държавата? Идеологическите спорове между „монархомахи“ и
„политици“ по време на религиозните войни във Франция ... ... ... ... ... ... ... ... ...423
4
QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова

ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ...
ДОСТИГА ДО НЯКОЯ КРЪГЛА ГОДИШНИНА
Оптимистична похвала за колегата Красимира Гагова

Когато отбелязваме кръгли годишнини, обикновено обръщаме поглед
назад – към началото на един живот, една биография, една кариера. Търсим
логиката на нечие израстване, маркираме етапите, през които то е минало,
отбелязваме това, което е общоприето да бъде отбелязано и се надяваме
резултатът да става за четене и след време – стига да не настъпят
информационните Тъмни векове, за които мизантропите вещаят.
Колкото по-добре построим творението си, толкова по-удобно се
настанява то в началото на съответния юбилеен сборник и вероятно толкова по-
рядко някой посяга към него, след като вече и последният оператор на
биологична единица си има Си Ви по европейски образец, от което можем бързо
да се ориентираме в кариерата на всеки един от нас. Често си мисля, какво ли си
казва юбилярят, четейки с досада очерка за своя жизнен и творчески път...
В този смисъл аз вероятно не съм най-подходящият съставител на
образцово въведение към юбилейния сборник, посветен на една много хубава
годишнина от рождението на една много близка не само на мен колега. Но
историческата общност ще ми прости за може би напразните усилия, поне
заради казаното много преди нас: Si desint vires... (нататък го знаят всички, които
са посещавали спецкурса по латински език на проф. Гагова; и не само те).
След тези извинения мога спокойно да продължа по пътя, по който ме
води вълнението, с което захващам да пиша за последните повече от три
десетилетия, през които познавам обекта на моето повествование и през които и
на мен самия са се случили повечето от онези неща, които щях да спомена, ако
пишех автобиография. Като не мога да реша кой дискурс ще бъде най-подходящ
за случая, оставям въпроса за стила без отговор и продължавам нататък по
5
QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова

интуиция.
Проф. д-р на ист. науки Красимира Гагова е един от уважаваните членове
на историческата колегия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,
към която формално се присъедини в предпоследната година на отминалото
хилядолетие, но към която духом принадлежи от много преди това. Нейната
научна биография е добра илюстрация за плодотворното преливане на кадри
между институтите на Българската академия на науките и факултетите на най-
старото висше училище в България. Не само с нейното преминаване от лоното
на „чистата наука“ към преподаването и работата със студенти, а и с
дългогодишната и високоценена роля на нейния ментор, акад. Васил Гюзелев,
начело на секцията по средновековна история в Института за исторически
изследвания при БАН.
Проф. Гагова запълни една важна ниша в преподаването на
средновековната обща история в Историческия факултет, но това е само едната
стана на нещата. През годините тя вероятно откри и за себе си, че притежава това
интуитивно умение деликатно да напътства младите хора в руслото на
медиевистиката, така че немалък брой от тях в крайна сметка се превърнаха в
многообещаващи наши колеги. Казвам наши, защото никога не съм разделял
науката на „академична“ и „университетска“, на „столична“ и „извънстолична“,
без това да ми пречи да се фокусирам върху значимите постижения, с които
българската медиевистика може без смущение да се похвали. Без да мога да го
докажа, но ми се струва, че и Красимира Гагова се вписа без особени усилия сред
факултетската преподавателска колегия поради същата широта на погледа към
изглеждащите доста дребни от известна височина различия и дрязги, появяващи
се през годините. И което също не е за пренебрегване, около нея започна да се
формира нещо като школа или кръг на по-млади, но не по-малко работливи и
амбициозни медиевисти, привлекли с енергията си и студентите, и докторантите
в сферата на научното сдружение „Медиевалия“. Излишно е да споменавам, че
сдружението не остана някакъв затворен университетски клуб, а включва всички,
6
QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова

които се ласкаят от мисълта да се подвизават на това научно поприще.
Тези качества колегата Гагова формира у себе си през 90-те години
наминалия век, когато се посвети изцяло на един амбициозен проект на секцията
по средновековна история на Института за исторически изследвания при БАН:
Tabula Imperii Bulgariae Medii Aevi. По онова време тя вече беше водещ наш
специалист по историческа география, а книгата й за Североизточна Тракия през
Средновековието щеше претърпи две издания.
Не по-маловажно място в творческия й диапазон заема и изворознанието
и по-специално латиноезичните извори за българската история. Така стана факт
първият том на унгарските латиноезични извори за българската история
(наративни извори) от поредицата ЛИБИ, в подготовката на който Гагова участва
заедно с колегите Иван Божилов, Христо Димитров и Илия Илиев. Томът и
съпътстващите го специализирани изследователски статии породиха у Гагова
интерес към темата за кръстоносните походи и тя до днес продължава да се
вълнува от нея, за което свидетелства и появилата се неотдавна нейна кратка
история на походите. Генезисът на този интерес е лесно обясним с факта, че
заниманието с изворите за преминалите през българските земи походи
представлява благодатна почва за приложение на две области на познание, с
които Гагова може да се каже е на ти: класическите езици и историческата
география. Ако във фактологично или идеологическо отношение за походите
едва ли скоро ще може да се каже нещо ново, то в топонимично и
народопсихологическо отношение те все още представляват недостатъчно
разработено находище на нови данни. И това оправдава както нейните
занимания с тази проблематика, така и защитените докторски дисертации на
нейни колеги и ученици.
Темата за историческата география ме връща още по-назад в кариерното
развитие на проф. Гагова – към времето, когато тя беше просто аспирант,
проучвател и обикновен младши научен сътрудник в Института за исторически
изследвания на БАН. Става въпрос за времето, когато акад. Васил Гюзелев (тогава
7
QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова

„само“ доцент) ръководеше секцията по средновековна история в Института.
Научен ръководител на Гагова по темата „Пътна и селищна система в Северна
Тракия през ХІІ-ХІV в.“ беше незабравимият Петър Коледаров – една колоритна,
но останала недооценена фигура в научния ни живот от късния соц, както днес
някои биха се изразили. С компетентната подкрепа на Коледаров и енергичната
и дисциплинираща целеустременост на Гюзелев дисертационният труд на
Гагова не само стигна до успешна защита, но се превърна и в добра основа за един
от основните й трудове от по-късния период в нейното научно развитие - „Тракия
през българското Средновековие. Историческа география“ (Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2002, 360 стр.).
Изследването условно се дели на теоретична и каталожна част. В първата
са включени бележки върху границите, администрацията, пътната и селищната
система, търговията и по-общо икономиката на населението, обитаващо тази
територия. Вторият раздел на труда, носещ непретенциозното заглавие „Каталог
на топонимите“ фактически е най-стойностната част на изследването. В него са
събрани и подредени по азбучен ред всички малки и големи селища от
разглеждания период и на посочената територия. Статиите включват
етимологични бележки за името на селището; описание на пътните му връзки с
областта; анализ на запазените изворови данни, покриващи административното
устройство, политическите събития, икономическата действителност и
всекидневието на жителите. Анализът се базира на скрупульозни посочвания на
използваните извори и специализирана научна литература. Отделям особено
внимание на този труд, защото не очаквам в близко бъдеще в нашата
историография да се появи ново съчинение по тази тема, а освен това той в много
отношения може да служи за образец при евентуалното продължаване на
работата по споменатия по-горе мащабен проект Tabula Imperii Bulgariae Medii
Aevi. А между другото времето показа, че той не е по силите на едно единствено
научноизследователско звено и изисква мобилизация на много по-значим
потенциал в рамките на българската медиевистика.
8