Table Of Contentпоредица
РОДНА РЕЧ
Владко Мурдароб
99
езикови
съвета
ПРОСВЕТА
София
проф. дфн ВладкоДанаилов Мурдаров
99 ЕЗИКОВИ СЪВЕТА
Редактор Мария Бунева
Проект за поредица Буян Филчев
Художник на корицата Буян Филчев
Художник оформител Веселин Цанов
Художник редактор Светла Благоева
Технически редактор Татяна Стоянова
Коректор Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание I. Формат 60x90/16. Печ. коли 12. Изд. коли 12.
Код 29901111755.
Издателство „Просвета - София "АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2
www.prosveta.net
Печат МОНТ ООД - София
© Владко Данаилов Мурдаров, 2001 г.
© Буян Йорданов Филчев - проект за поредица, 2001 г.
© Буян Йорданов Филчев - художник на корицата, 2001 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
ISBN 954-01-1159-5
СЪДЪРЖАНИЕ
Ако можеха да ме чуят / 5 25. Подвеждащата логика / 49
26. Св. св. се чете „светите“ / 50
1. Против и за думата
27. Ред е на джипитата / 51
форум / 7
ВТОРА ЧАСТ / 55
ПЪРВА ЧАСТ / 9
2. Условната буква А / 11 28. Медийни неволи / 57
3. Коварната буква Я / 12 29. Членуването иска мисъл / 58
4. Т. нар. променливо Я / 14 30. Членуването иска мисъл II / 60
5. Т. нар. променливо Я II / 16 31. За старите и новите
6. Вмъкнатите букви / 17 географски имена / 61
7. Имитираните грешки / 19 32. Странните географски
8. Колебания с шушкавите имена / 63
съгласни / 21 33. Особените географски
9. „Суадката“ детска реч / 23 названия / 64
10. Две за едно / 24 34. Странно имитиране / 66
11. Ненужното изобилие / 26 35. Какъв е пък този един / 67
12. Изгонената буква ж / 28 36. Позови ме по име... / 69
13. Изгонената буква / 29 37. Грешките
14. Мамещата азбука /31 при обръщенията / 70
15. Ogledaloto na kirilicata / 33 38. Броените неща / 72
16. Колебаещите се ударения / 35 39. Скъсените числителни / 74
17. И все пак може / 36 40. Битката с числителиите /75
18. Досадните езиковеди / 38 41. Трудности с числата / 77
19. Тъй рече елитът / 40 42. (Не)нужният апостроф /78
20. Твърдостта на българина /41 43. Народът, когото... I 80
21. Твърдостта 44. Въпросът
на българина 11/43 с местоименията / 82
22. Криворазбрана 45. Въпросът
престиж пост / 44 с местоименията И / 83
23. Изходът за произход / 46 46. И пак за местоименията / 85
24. Двусмислените 47. Пак за грешните
ударения / 48 местоимения / 86
3
48. Съкратените глаголи / 88 76. Магии с политическото
49. Действа аналогията / 90 слово / 134
50. Неочакваните представки / 91 77. Неразбираемият език /138
51. Искам да слезиа / 92 78. Предполаганите
52. Да изкомсптирам ли? / 93 промени / 139
53. Бихте ли казали така? / 95 79. Все „в тая връзка " / 141
54. Тъй рече политикът / 97 80. Натрапвани гости / 143
55. Учтивата граматика / 98 81. Натрапвани гости II /145
56. Граматика в поздравите / 100 82. Вметнатите неточности / 146
57. Бе, бе..., а беше? /101 83. Пристрастни бележки / 148
58. Запазената дистанция / 103 84. „Другата“ алтернатива / 149
59. Граматика на заповедта / 104 85. Протритите образи /151
60. Акцент върху заповедта /106 86. Досадните кръпки
61. Усет за време / 107 на речта ни / 153
62. Грешейки 87. Патериците на речта ни / 155
с деепричастията /109 88. Мирис на канцеларщина /156
63. Вносната благодарност /111 89. Канцеларската реч /158
64. За новородените наречия /112 90. Смесване на стиловете / 160
65. Нещо липсва /113 91. Между проблем и окей /161
66. Отпускарски бележки /115 92. Най-най-най... / 163
67. Обърканите предлози /116 93. Стремеж
68. Неочакваните към суперлатива /164
словосъчетания /118 94. Униформените думи / 166
69. Изречснски неволи / 120 95. Абсолютното съгласие / 167
70. Аз ми се струва / 121 96. Не всичко е точно! / 168
71. Ние с тебе се обичаме !122 97. Кое му е определеното? / 170
72. Заради традицията / 124 98. При открити врата /171
99.... е към своя край / 173
ТРЕТА ЧАСТ/127
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ / 175
73. Дните ли решават? /129
74. Измислените думи / 130 Показалец на разгледаните
75. „Грозните“ чужди думи / 132 думи, форми и изрази /177
4
АКО МОЖЕХА
ДА МЕ ЧУЯТ
Много често в последните години ми се случва да ми се обадят по те-
лефона, да ми изпратят имейл или обикновено писмо, в което не са-
мо ми задават въпрос дали е правилна дадена дума или форма. Чес-
то получавам и препоръката Кажете им, че не се казва, че не се пи-
ше така! Кажете им на политиците! Кажете им на журналис-
тите! Има и други препоръки: Кажете на този директор! Каже-
те на тази учителка!
И така стигаме до големия въпрос за казването. Всъщност от
много десетилетия моите колеги езиковеди се занимават точно с то-
ва. Те казват на различни хора каква е грешката, която допускат в
писмената си или в устната си реч, обясняват какъв трябва да бъде
правилният избор на дума или форма, дават в научните и в популяр-
ните издания препоръки как да използваме родния си език, за да бъ-
дем най-добре разбрани.
Въпросът обаче не е в казването, а в чуваното. Защото може
всичко да обясниш, но въпреки това онзи, за когото е предназначено
обяснението та, изобщо да не му обърне внимание. Той или си мис-
ли, че всичко му е ясно, когато става дума за родния език, или прос-
то преценява, че езиковите проблеми са толкова малки, че не е и не-
обходимо да се задълбочава в тях.
Поради тази причина с удоволствие през лятото на 2000 година
приех предложението на вестник ДЕМОКРАЦИЯ да започна в него-
вото приложение ФОРУМ КУЛТУРА рубриката НЕПРОТИВОЕЗИ-
КОРУГАТЕЛСТВУВАЙТЕ, за да мога да кажа на една широка ауди-
тория онова, което ние, езиковедите, непрекъснато предъвквамс от
години. Надеждата ми беше, че така повече хора ще чуят нашите пре-
поръки, за да се избягват поне онези грешки, които най-много драз-
нят. При това беше необходимо да се обяснят и много нови явления,
които настъпват в езика ни, да се намери и при тях най-правилното
решение.
(Между другото, измислих наименованието на рубриката във вес-
тника, като се ръководех от онази дума, за която мнозина си мислят,
че е най-дългата в нашия език. Мене обаче ме мамеше и идеята чрез
5
тази изкуствено изкована дума да подскажа, че не е необходимо да
се сърдим на езика си, да го обявяваме за обеднял, развален и какъв
ли не още, защото всъщност трябва да упрекваме себе си, че не уме-
ем да го използваме винаги както трябва.)
Още от самото начало на съществуване на рубриката много хора
ми препоръчаха да събера бележките си в книга, защото така те ще
останат, а няма да остареят заедно с вчерашните вестници. Сега, ко-
гато тези бележки действително станаха вече много и обхванаха
всички области на съвременния български език, сметнах, че такова
публикуване наистина има смисъл. Пак за да мога да кажа, тоест да
повторя онова, за което мислят мнозина. Пак с надеждата, че тези
обяснения ще бъдат чути. И то не само от хората, които и без това
се дразнят от допусканите грешки, но и от онези, които ги допускат.
И така пред вас е книгата 99 ЕЗИКОВИ СЪВЕТА, родена със съ-
действието на издателство ПРОСВЕТА, която ви поднасям с надеж-
дата, че все пак моят глас, тоест гласът на онези, които се занимават
с българския език като с научна материя, ще бъде чут.
Макар включените материали да са разширени и обогатени, заг-
лавията им не са променени, а условно всички са разделени на три
големи части въз основа на тематиката, представена в тях. За улес-
нение на читателите в края, в една четвърта част, е включен показа-
лец на всички разгледани случаи, на всички думи, форми и изрази,
които са били обект па внимание.
Предлаганата книга е опит да се покаже какво е състоянието на
речта на съвременния българин. Зная, че няма да бъдат много онези,
които ще започнат да се поправят, ако я прочетат. В такива случаи
си казват думата и произходът на човека, и навиците му, и средата, в
която се движи, и идеята му (дори и неосъзната докрай) за това как
би се представил най-добре пред другите чрез своето слово.
И все пак искам да вярвам, че би било хубаво поне онези, които
прочетат книгата, да се замислят върху речта си. Това все ще бъде
някакъв напредък в сравнение със самодоволните твърдения, че
всичко във връзка с българския език е ясно, а след това идва засеч-
ката още при първата запетая, която трябва да се напише, при пър-
вото ударение, което трябва да се сложи, при първия звук, който
трябва да се произнесе.
Приятно четене!
Октомври 2001 година Авторът
6
1. Против и за думата форум
Вече близо трийсет години думата форум е сред модните в нашия
език, което означава, че се употребява много често. Модата за-
почна още от времето на партийните конгреси, които и под вли-
яние на руски обикновено бяха наричани форуми — форуми на
комунистите, на зрелостта, на съзиданието, на прогресивните си-
ли. Увлечението по думата беше толкова голямо, че постепенно
всичко — конференции, съвещания, заседания, започнаха да по-
лучават етикета форум -— от работната среща на доячите от да-
ден окръг до срещата на интелигенцията от даден град с висшсто
партийно и държавно ръководство. Да не говорим за младежките
фестивали, за конгресите на творческите съюзи, за декадите, за
дните на дружбата и т. н. Всички те бяха форуми на младежкия
устрем, на творческото дръзновение, на международната соли-
дарност. Олимпиадите, спартакиадите, различните състезания съ-
що се превърнаха във форуми. Дори и футболните мачове бива-
ха назовани форум на упоритостта, форум на дързостта.
Така думата форум постепенно поради мода се превърна в
най-обикновен шаблон, подръчно средство, включено по скалата
на суперлативните оценки, които ни се предлагаха постоянно.
Отделен въпрос е, че поради шаблонната употреба думата неви-
наги се появяваше на място, тоест натоварена с подходящото съ-
държание.
Всъщност въпросната дума форум, която привлича внимани-
ето ни и днес, е заета в българския език от международната лек-
сика и има латински произход. И ако първоначално, както сочат
справочниците, е служела за название на площад в древния Рим,
където се е съсредоточавал общественият живот на града, впос-
ледствие се е превърнала в юридически термин, за да означи мяс-
тото за съдопроизводство, а по-късно — и подсъдността изобщо.
Нас обаче ни интересува много повече фактът, че думата посте-
пенно е развила и преносно значение, за да отбелязва изобщо сре-
7
дшцето на обществена и политическа дейност, а оттам — и пред-
ставителното събрание, което заседава в него.
Макар че навремето ние, езиковедите, доста мърморехме про-
тив тази всеобхватна дума, против неразбирането на значението
й и прекадено честата й поява не на място, тя продължаваше да си
се употребява неограничено. Преди десетина години обаче, след
съществените промени в страната ни, честотата й изведнъж нама-
ля. Струва ми се, че основната причина е, че съществуващият
стремеж към придаване на словесна мащабност на всичко, за ко-
ето се говори, някак поутихна, в оценките настъпи известно от-
резвяване (макар и заместено от други прояви) и това естествено
доведе и до по-рядката поява на думата форум.
Ползата от това е, че така тя започна, когато се използва, да се
употребява най-вече с верния й смисъл, тоест с онова преносно
значение, което споменахме. А това значи, че почти сигурно е, че
в речта тя бележи тъкмо обществената стойност на дадено съби-
тие. Или на дадена организация, която представлява част от също-
то общество.
Заглавието „Форум Култура", с което се срещаме днес във
вестник „Демокрация ", ни обещава тъкмо демократичния подход
при разглеждането на голямата тема за националната ни култура,
която действително се нуждае от обществения поглед и грижа. То-
ест в този случай не можем да говорим за някаква езикова мода.
Не можем да дирим и нейната проява в думата форум. Думата от-
ново зае полагащото й се място в българската реч, а против това
вече никой не може да възрази.
8
ПЪРВА ЧАСТ
която се разглеждат затрудненията при
е
употребата на някои букви и звукове
в съвременната книжовна реч, при избора
на мястото за ударенията, колебанията
при употребата на главните букви,
четенето на съкращенията и много актуалният
въпрос за представянето на българските
думи с латиница.
