Table Of ContentЦИВИЛИЗАЦИЯ HA 120 МИЛИОНА Г
СОЛАРНИТЕ КРЪГОВЕ В СТРАНДЖА П
ЗАГАДКАТА ОРфЕОС. БИБЛИЯ БЕСИКА.
ПРИНЦЪТ НА МРАКА. ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО.
ЗЛАТНАТА МЕНОРА. ГРОБЪТ НА ЦАР ИРОД.
ХРАМЪТ НА БОГ ДИОНИС. САБАЗИЙ.
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ.
ПИРАМИДИТЕ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
ВРАТА ЗА ДРУГИ СВЕТОВЕ. ОЛМЕКИТЕ.
С част седма на „Тайните подзе
мия на България" читателите ще са
прочели две хиляди и двеста стра
ници от любимата им поредица,
съдържаща над 120 глави и повече от
200 събития, факти и различни тай
ни, останали неразгадани в исто
рията на човечеството.
Вплетени в книгата под формата на езотерика,
фантастика и научни открития, те дават въз
можност на писателя Милан А. Миланов да пред
стави неочаквани разкрития, които изненадват и
завладяват читателите.
Има ли на Земята места, откъдето може да се
премине в други, паралелни светове? Къде се нами
ра оригиналът на „еврейската" Златна Менора?
Къде е изработена загадъчната плочка с надпис
„Орфеос"?
Притежавали ли са олмеките летателни капсу
ли? Има ли тайни лаборатории за разработка на
космични модули в България? Летят ли към Земята
космични кораби-майки с невероятни размери?
Учени от Британската Кралска академия на нау
ките съобщават да се готвим за скорошна среща с
представители на извънземни цивилизации.
И в края на част седма от поредицата - една
неочаквана изненада!
'М 06. 20П
ДАТНИК
КНИГАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ НЕ ПО-КЪСНО ОТ ПОСОЧЕНАТА ТУК ДАТА
ША
06 2
' .
|0 0 8 14
01 I) 3 1 4
. ,
02 10
.
20 и
Вега-33
Милан А. Миланов
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ
НА БЪЛГАРИЯ
в памет на
Стефанка Мирчева
Beca Маркова
© Милан А. Миланов, автор
ISBN 978-954-9977-47-9
МИЛАН А. МИЛАНОВ
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ
НА БЪЛГАРИЯ
ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА 120 МИЛИОНА ГОДИНИ.
СОЛАРНИТЕ КРЪГОВЕ В СТРАНДЖА ПЛАНИНА.
ЗАГАДКАТА ОРФЕОС. БИБЛИЯ БЕСИКА.
ПРИНЦЪТ НА МРАКА. ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО.
ЗЛАТНАТА МЕНОРА. ГРОБЪТ НА ЦАР ИРОД.
ХРАМЪТ НА БОГ ДИОНИС. САБАЗИЙ.
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ.
ПИРАМИДИТЕ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
ВРАТА ЗА ДРУГИ СВЕТОВЕ. ОЛМЕКИТЕ.
ЧАСТ СЕДМА
ВЕЗНИ-4
ь
?'
| / _ ■ ,/ 1 М / и
<
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПЛ II 11И.
Никаква част от тази книг,1 не може да се
възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и
да е начин - електронен или механичен, включително
фотокопиране, аудизаписванс или използване
на каквито и да било системи за ( ьхранение или
извличане на данни, без предварителното писмено
съгласие на автора с изключение на кратки цитати в
критични статии, книги и рецензии.
Милан А. Миланов
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ
НА БЪЛГАРИЯ
част седма
българска
първо издание
редактор: Ели Миланова
формат 16/60/90
Издателство "Везни-4"
ISBN 978-954-9977-47-9
за контакти с автора:
e-mail: [email protected]
Мъжът седеше на високия скалист бряг, обгърнал с
две ръце коленете си, а долу, в ниското, морето тихо
спеше в залива до каменистия бряг. Отправил поглед
към синевата на безбрежната шир, той следеше полета
на чайките, реещи се в небето, които ту се издигаха
нагоре, ту спускаха към водата, оставаха за миг непод
вижни, после изведнъж накланяха криле и политаха в
омагьосан кръг отново във висините. Обичаше да седи
на брега и да съзерцава морето - бризът вееше ризата
и панталоните му, галеше лицето му и носеше соления
морски дъх. Наближаваше шест часа следобед, слънце
то се бе катурнало на запад и осветяваше косо водата,
правеше я прозрачна, проникваше до смълчаните под
водни камъни, покрити със зелени водорасли. Споме
ните от миналото се връщаха ярки в съзнанието му, но
това бяха само спомени от сегашното му пребиваване
на Земята, които мъжът помнеше, а другите...
Преди милиарди години космическият кораб от Си-
риус, чийто капитан беше той, наближи Земята, навле
зе в атмосфера й и закръжи над топлата й повърхност.
Уредите отчитаха състоянието на въздуха, който не бе
годен за дишане, а Слънцето излъчваше смъртонос-
на радиация. Земята бавно изстиваше, планините се
огъваха - потръпнали под напора на лавата, разкъс
ваща ги отвътре. Моретата и океаните бяха обгърнати
от призрачни изпарения, реките бликаха ненадейно от
планините, спускаха се надолу по склонове, все още
променящи вида си, проправяха си временни пътища и
хукваха към топлите води на океаните, за да се влеят
в тях.
Екипът учени, дошъл да изследва Земята, се увери,
че е твърде, твърде рано тя да бъде заселена, взе нуж
ните проби от въздуха, от почвата и водата и потегли
обратно към Сириус...
Изминаха още милиарди години и Той отново посети
синята планета Земя - красива, осеяна с морета, оке
5
ани, реки и езера, със зелени планини и свеж въздух,
населена от лемурийци, които бяха изградили своите
подземни и наземни градове. Пристигаше по собствено
желание - молбата му за ново духовно възвисяване бе
преценена и одобрена от Великата ложа и той бе из
пратен да доразвие своите духовни качества на Земя
та - училище за живота и смъртта, за радостта и мъка
та, за страданията, съблазните и необузданите емоции,
сред които трябваше да живее... Тук можеше и да не
успее, да не оправдае гласуваното доверие, но можеше
да продължи напред.
Дойде на Земята с бяла кожа, сред чернокожи братя,
несвикнал с необичайната за него атмосфера, като па
зеше ясен спомен за миналото си...
По-късно пак дойде - бе един от многото бели бра
тя, но вече не помнеше, нито знаеше, че душата му се
бе внедрила в току-що родило се дете, ревящо с цяло
гърло. Детето бе пораснало и в този си живот той се бе
изявил като архитект - уважаван, но малко надменен,
горд от постигнатото...
Изминаха години и той отново бе изпратен на Земя
та - този път не по собствено желание. Гордостта му го
бе впримчила, бе го привързала с яки вериги в неумо
лимия кръговрат на преражданията. От този кръговрат
се излиза, но само тогава, когато напълно осъзнаеше и
преодолееше гордостта.
Векове наред той се раждаше и умираше без спомен
за родната планета Сириус, за знанията, които бяха за
ложени в него. Бе станал човек от Земята, на която
се раждаше и умираше всеки път и започваше отново
живота си като мъж или жена. Земята, която обичаше,
където през вековете имаше своите майки, бащи, братя
и сестри; жени, мъже, дъщери и синове, внуци... Тук,
на Земята, растеше и старееше, тук изживяваше свои
те любови, радости, страдания и разочарования. Тук,
строеше, копаеше, биеше се - ползваше стрели, копия
и ятагани. Беше войн, рицар, генерал, пилот, цар, ов
чар, рибар, селянин, инженер, учен... По време на сво
ите превъплъщения се раждаше в различни краища на
Земята, приемаше вярата и морала на страната, в която
6
се бе родил и така душата му преминаваше през всич
ките си прераждания. Понякога бе и безбожник.
На Земята се учеше на всичко, което можеше да въз
приеме и изживее една човешка душа, трупаше опит
и знания, усъвършенстваше се, но нямаше спомен за
изминалите преживявания, от предишните си животи,
грижливо съхранени и закодирани в самия него. Той
дори не подозираше, че всяка негова стъпка, извър
шена в името на доброто и на недоброто, в живота му
се записва, анализира и предопределя следващото му
превъплъщение... И така, докато душата му се изчисти
от полепналите по нея частици, несъвместими със за
коните на Божествения морал, и да се извиси до Все
ленската чистота.
Все още седеше на брега на морето, а някакъв дале
чен, смътен спомен пулсираше в сърцето му, примамва
ше го да усеща и да предчувства наближаващото про
буждане...
Този човек можех да бъда и аз. Уви, така безпаметен
съм към някогашните си прераждания...
Опрял гръб в ствола на вековния дъб, наблюдавах
поредния залез. Станах от дървената пейка, помахах за
поздрав на никого, някъде долу, в равнината, и тръгнах
към манастира, където ме очакваше игумен Гавраил...
