Table Of ContentА 770,763
Боян Григоров
JN
9609
A8
K8 БКП
G85
ПРЕЗ ПЕРИОДА
HA BPEMEHHATA
И ЧАСТИЧНА
СТАБИЛИЗАЦИЯ
НА КАПИТАЛИЗМА
1993 1999
Издателство
НА БЪЛГАРСКАТА комунистическА ПАРТИЯ
S
R
M
E
V I
I
C
N
O
U FM H
I
G
A
N
H
A
L.
P
A
B
A
R
I
E
S
مرش اک
Grigorov , B.
d
e
g
n Боян Григоров
a
e 1
g КАНДИДАТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ
n
e
e
F
БКП ПРЕЗ ПЕРИОДА
НА ВРЕМЕННАТА
И ЧАСТИЧНА і
СТАБИЛИЗАЦИЯ
НА КАПИТАЛИЗМА
1925 - 1929 r.
Издателство
на Българската комунистическа партия
София 1961
IN
9.09
• A8
КО
G45
>
13-15, 237
ПРЕДГОВОР
Българската комунистическа партия измина герои
чен и славен път, свързан с преодоляването на много
сериозни трудности и препятствия, при което бяха даде
ни хиляди скъпи жертви за тържеството на нейното ве
лико дело. В това отношение периодът на временната и
частична стабилизация на капитализма в България бе
един от най-трудните и най-героични периоди за пар
тията, когато бесилките, разстрелите и масовият терор
на «фашистката диктатура не бяха в състояние да сло
мят нейната воля за борба. Годините 1925—1929 бяха
истинска революционна школа за комунистическа твър
дост, издръжливост, мъжество и героизъм, за отстоява
не правото дело на Комунистическата партия, за търже
ството на марксистко-ленинските идеи.
Вследствие тежките удари, които на няколко пъти
получи от врага след 9 юни 1923 г., Българската кому
нистическа партия беше сериозно разстроена и обез
кръвена. Но независимо от това никога, нито за момент
здравите сили в партията, ръководени от марксистко
ленинските идеи, учещи се непрестанно от богатия опит
на международното комунистическо и работническо
движение и преди всичко от великия опит на Комунисти
ческата партия на Съветския съюз, не свиха знамето на
борбата. Те не се отказаха и в най-тежките условия
да ръководят борбите на трудещите се против съще
ствуващата фашистка диктатура в страната.
Авторът на този скромен труд си поставя задачата
да покаже трудната и в същото време особено героич
на борба на БКП начело на народните маси в годините
3
1925—1929. Партията и народните маси проявиха ви
сок патриотизъм, който беше неразривно свързан спро
летарския интернационализъм, с уважението и друж
бата на другите народи.
За да се заеме с тази задача, авторът се ръководе
ше от партийните указания да се разработват въпроси-
те от славното минало на българския народ, да се въз
становяват правдиво революционните борби и събития,
за да могат трудещите се непрекъснато да се учат от
тях. Революционният опит, натрупан през периода на
героичното минало на нашия народ, е непресъхващ из
точник за неговото патриотично и интернационалновъз
Питание и в настоящия момент, при изграждането на
социализма в България. Тази необходимост бе подчер
тана с голяма сила още веднъж от първия секретар на
ЦК на БКП др. Тодор Живков в речта му от 1 декем
ври 1958 г. пред IX конгрес на Димитровския комуни
стически младежки съюз. Др. Тодор Живков постави
важна и отговорна задача пред нашите историци. „ Не
случайно е казано изтъкна той, че историята е
учителка на народите. Народ, който забравя своята
история, скъпо заплаща за това, обречен е на много
страдания и неволи.
Напразно сега ние подценяваме историята на своя
народ, напразно се стесняваме да пишем и говорим ши
роко за прогресивните събития в нея. Напълно в духа
на марксизма-ленинизма е нашата историографска нау
ка и цялата пропаганда да покажат пред трудещите се,
пред младежта, да покажат и пред света всичко ценно,
героично и революционно в близката и далечна история
на българския народ."
В настоящата книга авторът разглежда редица про
блеми, които стояха за разрешаване пред Българската
комунистическа партия в годините 1925—1929, а имен
но борбата за организационното възстановяване и
идейнополитическо укрепване на нелегалната Комуни
стическа партия, за създаване и развитие на легалните
организации — Независимите работнически
класови
професионални съюзи, Работническата партия и Работ
ническия младежки съюз. Широко място се отделя на
1 Тодор Живков, „Димитровският комсомол и неговите зада
чи в борбата за комунизъм“, Издателство „Народна младеж“,
1958 г., стр. 17.
4
ленинския принцип за съчетаване на нелегалната сле
тална работа и борба, показвайки как вмного трудната
обстановка, съществуваща встраната, Комунистическа
та партия творчески подходи към създаването на ле
гални форми и организации, чрез които тя разгръщаше
и въвличаше трудещите се в борбата против капитала.
При своята работа авторът е използвал резолюции
те на Московското съвещание, Виенския пленум и Вто
рата партийна конференция на БКП, състояли се в го
дините на изследвания период, решенията на Комуни
стическия интернационал и Комунистическата партия
на Съветския съюз, а така също и трудове на класи
ците на марксизма-ленинизма и на нашите партийни
ръководители.
в книгата намират място нови и неизползвани до
материали от фондовете на Централния партиен
сега
архив при ЦКна БКП, където сесъхраняват докумен
тите, свързани с дейността на комунистическата партия
и нейните легални организации. Със съжаление обаче
трябва да се констатира, че за много събития от перио
да, който разглеждаме, не са съхранени редица важни
партийни документи на намиращата се вмного
тежко
положение и дълбока нелегалност тогава Комунистиче
ска партия. Безспорно откриването в бъдеще на та
кива партийни документи ще допринесе за по-пълното
разработване и осветляване на изследваните проблеми.
В процеса на работата са използвании материали от
архива на Министерството на вътрешните работи, Цен
тралния държавен исторически архив, Софийскияград
ско-окръжен архів, Музея на революционното движе
ние в България и др. Авторът освен това използва ши
роко списанията-„ Коммунистический интернационал “ и
„ Красный интернационал профсоюзов“, нелегалния
теоретически орган на Българската комунистическа
партия -- сп. „ Комунистическо знаме“, легалния пар
тиен печат, излизащ под ръководството на БКП, днев
ниците на редовните и извънредни сесии на XXII обик
Новено Народно събрание, статистическите ежегодници
на Главната дирекция на статистиката, редица публи
кувани и непубликувани спомени на участници в рево
люционното движение и др.
Цялостна оценка на героичната борба и на събития- .
та от изследвания период беше дадена от Георги Ди
5
митров в политическия отчет на ЦК пред Петия кон
грес на БРП(к), която авторът имаше за основно ръ
ководство. На отделни проблеми бяха посветени в по
следните години и няколко студии и статии, повечето
От които са свързани легалните организации на пар
тията . Може да се каже, че липсата на специални мо
нографии и трудове, свързани с дейността на нелегал
ната Комунистическа партия и борбата на трудещите се
против настъплението на капитала, представляваше из
вестно затруднение за автора. Понастоящем в историче
ската литература все още няма един по-цялостен моно
графически труд, който да отрази по-пълно и по-об
стойно революционната дейност, разгърната от труде
щите сеподръководството на комунистическата партия
В годините, на временната и частична стабилизация на
капитализма в България, и показващ богатия опит,
който беше натрупан от партията тогава. Целта на на
стоящото научно изследване, без авторът да претенди
ра, че е изчерпал всички въпроси, еда запълни отчасти
1ази празнина в нашата историческа литература.
1 Срв. Л. Панайотов, „ РП - класова революционна партия на
българския пролетариат“, сп. „Ново време“, кн. 2, 1957 г., стр.
15—22; Л. Панайотов, „Борбата на БКП против ликвидаторската
група „Нов път““, сіт. „Исторически преглед“, кн. 6. 1954 г., стр.
12—38; Д. Коджейков, В2. Хаджиниколов и Я. Йоцов, „Революцион
:1ото профсъюзно движение в България“, 1957 г., стр. 184—191;
П. Цанев,„Първомайските чествувания у нас 1893-—1944 г.“, Изд.
на БКП, 1956 г.,стр. 74–79; г. и. Чернявски, „Борбата на Бъл
гарската комунистическа партия за създаване и укрепване на
Работническия Младежки съюз (1926-1929 г.); Ст. Димитрова,
„ Московското съвещате 1а Българската комунистическа пар
ГИЯ - 1925 г.“; Цз. Стефанэв, „Комунистическият и антифаши
сткият печат през времето на фашистката диктатура“, Изд. на
БКП, 1960 г., стр. 95 --148, и др.
