Table Of ContentJN А 452134
9609
A8 СТЕЛА ДИМИТРОВА
ка
156
БКП
против
десния
опортюнизъм
за победата
на ленинизма
1917 1925
И ЗДАТЕЛСТВО НА БКП
PROPERTI 01
The
University
of
Michigan
Libraries,
1917
SCIENTIA VERITAT
Cr
д
3
Н.
Стела Димитрова
2 хугата , за
БКП против
десния опортюнизъм -
за победата
на ленини3ма
(1917-1925 2.)
Издателство ка
Българската комунистическа партия
София 1968
JN
асос
.AS
KS
D56
..
зКБ
19ьс С - 80K
УВОД
Победата на Великата октомврийска социалистическа
революция е най-крупното ис най-дълбоки последствия
събитие в историята на човечеството. Тя изостри все
общата криза на капитализма и откри ерата на проіс
тарските революции, ерата на безкласовото, свободно
човешко общество. В победата на пролетарската рево
люция в Русия намериха жизнено въплъщение основните
идеи и принципи на марксизма-ленинизма. Тя на дело
потвърди правилността на пътя, по който марксистите
водеха работническата класа. Наред с това тя разкри
Гіълната несъстоятелност на десноопортюнистическата
идеология, отхвърли марксистката мантия на нейните
теоретици и разкри буржоазната им същност.
Идеите на Октомврийската революция дадоха мощен
тласък на освободителната борба на пролетариата |
другите трудещи се в капиталистическите страни, раз
палиха пламъка на свободата сред зависимите и коло
ниалните народи. Разви се мощен, небивал революцио
нен подем, който разтърси основите на капиталистінчес
кня строй. Масови стачки, революционни вълнения и
бунтове обхванаха страните на капитала.. Избухнаха
въстания в Полша, Корея, Египет и в други страни. Огъ
нят на революцията през 1918 г. обхвана Финландия,
Германия, а през 1919 г. Унгария.
При тежкото икономическо положение на трудещите
се и революционната пропаганда на тесните социалисти
освободителните идеи на Великия октомври спомогнаха
извънредно много борбата на трудещите се против вой
ната, експлоатацията и буржоазния гнет и у нас да се
издигне на по-висока степен, да настъпи небивал рево
люционен подем. Особено се засилва политическата ак
тивност на войнишките маси. Зачестяват вълненията в
различните части, някои от които прерастват в открити
3
бунтове. Следвайки примера на своите руски братя, през
1918 г. войските от Южния фронт стихийно въстават и
в гр. Радомир провъзгласяват България за република.
B периода на следвоенната революционна криза в
страната се разгърнаха грандиозни класови борби. Под
ръководството на партията работниците се вдигаха на
масови стачки, акции и демонстрации против скъпотията
иглада, за политическа амнистия, в ащита на Съвет-
ската република и т. н. По призива на БКП, през сеп
тември 1923 г., страната бе обхваната от народно анти
фашистко въстание, което имаше най-масов характер в
Северозападна България. След поражението на Сеп
темврийското въстание работниците и селяните продъл
жиха да се готвят за нова въоръжена борба за смъква
не на Цанковата фашистка диктатура и за установя
ване на работническо-селско правителство.
в условията на тези бурни революционни борби и
кървави стълкновения ръстът и влиянието на партията
нараснаха неимоверно бързо. Ако преди войната тя
броеше две-три хиляди членове, то през 1920 г. в нея
вече членуват 38 686 души, а в ръководения от
нея
ОРСС 31 3491 души.
След победата на социалистическата революция в
Русия партията пристъпи към превъоръжаването си с
идеите на ленинизма. Тя окончателно скъса със скри
тото, кауцкианско проявление на опортюнизма в меж.
дународното работническодвижение и застана безре
зервно на позициите на IIIКомунистически интерна
ционал. На XXII конгрес на БРСДП (т. с.), който стана
I конгрес на БКП (т. с.), партията официално премина
под знамето на ленинизма, а по-късно, в дните на Ceil
темврийското въстание 1923 г., извърши прелом в раз
витието си от теснячеството към болшевизма.
Едновременно с БКП сред работническите маси у
нас усилена дейност развиваше и широкосоциалисти
ческата партия - БРСДП (о). Въпреки своята опортю
нистическа политика през време на войната поради
банкрута, който претърпяха буржоазните партии, през
първите години на следвоенната революционна криза
партията на широките социалисти започва да играе
2 Вж. ЦПА, ф.1, оп. 2, а. е. 282, л. 1; а. е. 237, стр. 3; а. е. 230;
ф. 3, оп. 5, а. е.90, стр. 2; в. „Работнически вестник“, бр. 258 ог
2 ТІ. 1920 г.
твърде значителна роля в обществено-политическия жи
вотна страната. През това време тя също увеличи броя
на членовете си. Докато през 1915 г. те възлизаха на
5095, то в края на 1918 г. броят им достигна 14 700 чле
нове. По социален състав те бяха работници, занаятчии,
селяни, служещи и др.2 Успех постигат и ръководените
от нея масови организации. Увеличава се броят на пода
дените за нея гласове през време на изборите, както и
броят на спечелените от нея мандати.З
Непосредствено след войната в Широкосоциалисти
ческата партия продължиха да господствуват опортю
нистическите схващания и тактика. Под влиянието на
опортюнистическите възгледи на десните ръководители
в БРСДП (о) и Независимите профсъюзи и в резултат
на слабата идейно-теоретическа подготовка и недоста
тъчен политически опит мнозинството честни членове на
тези организации бяха заблудени, тънеха в блатото на
опортюнизма и поддържаха антиработническата и про
тивонародна политика на своите водачи. Но през 1919—
1920 г. по време на участието на десните лидери в коа
лиционните блокови правителства и под въздействието
на споменатите вече фактори тези честни хора започна
ха да виждат демагогията и предателството на своите
десни ръководители и да се преориентират. В партията
на широките социалисти и в намиращите се под нейно
ръководство синдикални организации взеха да се засил
ват левите тенденции. През 1919—1920 г. влиянието на
лявото крило и центъра в нея нарасна, но решаващото
Ядро на ръководството се държеше от десницата.
Макар БКП да се бореше и да разобличаваше глав
но теоретиците на десния опортюнизъм и макар да се
стремеше да привлича честните, но заблудени широки
социалисти в своите редове, тя не оцени достатъчно
значението натози дълбок кризис. След преминаването
през 1919—1920 г. на значителни работнически маси от
БРСДП (о) и от независимите профсъюзи под знамето
на комунизма десните водачи вече съставяха централни
комитети само от свои поддръжници.
В настъпилата след Великия октомври епоха на про
летарски революции, когато историята постави преди
2 Вж. в. „Работнически вестник“, бр. 232 от 11. IV. 1919 г.
з Вж. пак там, бр. 230 от 9. IV. 1919 г.; в. „Народ“, бр. 79 от
8. IV. 1919 г.
5
PIOIERII 01
The
Universityof
Michigan
Libraries.
1917
TIS SCIEXTIA VERITAI
