Политическата стратегия и тактика на БКП 1903—1923

339 Pages·1974·9.741 MB·Bulgarian

by  Аспарух Аврамов

JN
9609 А 908,819
„A8
Аспарух Абрамов
K8
A96
ая
Y
T
I
S
R
E
M
V
I I
N
U AS C
S
R OM H
VE F I
I I
N
U G
A
N
E
E H
T
H
T LIB1R8A1R1IES

1
1
Аспарух Аврамов
Политическата стратегия и тактика на БКП
1903–1923

Avramov, A.GG
Аспарух Аврамов
Политическата
Стратегия
u makmuka
на
БКП
1903 • 1923
ПАРТИЗДАТ - СОФИЯ 1974
JN
а604
A8
КЗ
3КБ
Stual.
S oEfvirah i s e i d Увод
4 * 4.75
1107255-291
Разработването от марксистко-ленинската партия на
своя политическа линия е основа за ръководство на ма
сите в тяхната освободителна борба. При нейното раз
работване партията трябва да се опира на познаване
на обективните закономерности, на които е подчинено
общественото развитие. Партийната политическа линия
не може да отменя обективните процеси в развитието
на обществото. С тях тя трябва да се съобразява и да
изхожда от тях.
Това обаче е недостатъчно. Необходимо е също та
ка партията да познава принципите и закономерностите
на класовата борба и да въздействува целенасочено
върху революционния процес. Само ако държи най-точ
на сметка за обективните условия и умее творчески да
осмисля принципите и закономерностите, за да насочва
и да въздействува върху революционния процес, тя ще
може да изкове научно издържана политическа линия,
а оттук и да разработи своя политическа стратегия и
тактика.
в изтъкнатото по-горе намира израз марксистко-ле
нинското разбиране за взаимодействието между двете
страни в освободителната борба на работническата кла
са. Обективната, която има определящо значение, и су
бективната, която в епохата на империализма прите
жава решаващо значение. Това означава, че полити
ческата стратегия и тактика на партия от ленински тип
представлява съществена част от ролята на субектив
ния фактор. А това ще рече, че като познае законите
на общественото развитие, комунистическата партия
има възможност като субективен фактор чрез полити
ческата си стратегия и тактика да въздействува съз
нателно по посока на техните изисквания, да ускорява
}
5
общественото развитие, да го преобразува в интерес на
трудовите хора.
Тъй като е свързан най-тясно с борбата на работ
ническата класа за революционно преобразуване на об
ществото, историческият материализъм представлява
теоретическа основа на политиката, която води кому
нистическата партия, респективно на нейната стратегия
и тактика. Като теоретическо оръжие на партията слу
ЖИ и диалектикоматериалистическият възглед за Не
прекъснатостта и прекъснатостта на процеса на разви
тие.
Марксизмът-ленинизмът учи, че освободителното дви
жение във всяка една страна трябва да се схваща като
съставна част от световното освободително движение,
а революцията в национални рамки като част от све
товната социалистическа революция. Това разбиране
налага комунистическата партия да държи сметка при
разработване на политическата си стратегия и тактика
както за освободителната борба на световния пролета
риат и другите трудещи се, така и за специфичните на
ционални особености в съответната страна. В това на
мира израз единството в тактиката между интернацио
налното и специфичнитенационални особености в съ
ответната страна. Единството на интернационал
• • •
ната тактика на комунистическото работническо движе
ние във всички страни писа В. И. Ленин изисква
не премахване на разнообразието, не унищожаване на
националните различия, a такова прилагане на
основните принципи на комунизма, което правилно
да видоизменя тези принципи в подробностите, правил
но да ги приспособява, да ги прилага към национални
те и националнодържавните различия.“? Само такъв
ленински подход при разработване на политическа стра
тегия и тактика от комунистическа партия е чужд на
всякакъв субективизъм, догматизъм, сектантство.
От изложеното следва, че разработването на полити
ческа стратегия и тактика означава, че трябва да се
ТИзтъквайки огромното значение на диалектикоматериалисти
ческия мироглед заразработването на правилна политическа стра
тегия и тактика, Фр. Енгелс писа, че Историческата теория
на Маркс е основно условиеза всяка издържана и последовател
на революционна тактика“, (Маркс, К., Енгелс, Фр. Избранные пись
ма. М., Госполитиздат, 1953, с. 388).
2 Ленин, В. И. Съч. Т. 31, с. 79—80.
6