Свето Богоявление в препис от 1674 г.

9 Pages·00.202 MB·Старо Славјански

by  Христина Тончева

ХРИСТИНА ТОНЧЕВА (Пловдив)
ЗА ЕДИН ПРЕПИС НА БОГОЯВЛЕНСКИЯ ЧИН
В АВРАМОВИЯ СБОРНИК ОТ 1674 г.
В ръкописната сбирка на Пловдивската народна библиотека
„Иван Вазов“ под сигнатура № 115 се съхранява един много красив
ръкопис, който представлява сборник, съдържащ четива от различни
богослужебни книги: Псалтир, Месецослов, Октоих, Акатист и
Параклис Богородичен, календар с указания за времето, здравето
на човека и зодиите, Слово за Алекси, Божи човек, различни
чинове, служби и др. Книгата е прекрасно изработена, изписана
с обработен полууставен почерк и декорирана с голяма вещина.
Съдържа 626 листа (18,5 х 13,5), по 32 реда на страница. Писмото
е среден калиграфски полуустав, средногорски тип, а правописът
е ресавски, с диакритични знаци. На повечето от страниците
заглавките и инициалите са богато украсени с различни флорални
и зооморфни мотиви, заставките са плетенични, също декорирани
с флорални или антропоморфни елементи, някои са запълвани със
златно мастило. Книгата е запазена цяла и подвързана с кожена
подвързия с оригинални закопчалки. Само няколко листа от
началото са били изгубени и впоследствие допълнени от друга
ръка от по-ново време, като новите листове са всъщност 11, а не 6,
както е отбелязано в Описа на ръкописа (Цонев 1920: 173).
Книгата има собствена буквена фолиация с червено
мастило, нанесена от ръката на създателя й, но също има и нова
- сини арабски цифри. В края на ръкописа има приписка, в която
373
се съобщава годината на създаването му – 7182, или 1674, както и
името на преписвача – . За
ìíw†ãîãðý‘øí¥J à„âðàN ¶„å„ðå‘è ñ¥‘íü äèìè‘òð·åâèc¡
този книжовник – Аврам Димитриевич – нямаме почти никакви
сведения, освен кратките данни, които той ни е оставил в няколко
приписки към преписаните от него богослужебни книги. Съдейки
по второто му име, можем да предполагаме, че има евентуално
сръбско потекло. Някои изследователи изказват предположение, че
е произхождал от заможно семейство на търговец (Ангелов 1976:
38).
В началото на книгата (нататък: АврСб) е приложено
Оглавление с подробно описание на съдържанието. В това
Оглавление на л. е регистрирана
ñꂻ Ñëóæáà Á‚ãîÿâëpí·å ã‚à íøåC¡ ¶vT¡
. При разгръщането на Синаксара за месец януари, 6-ти ден (л.
õàT¡
234а), открих препис на Чина на Великия Богоявленски водосвет в
този облик, който ни е известен от многобройни други требници и
служебници.
Великият водосвет се извършва в навечерието на празника
и на самия празник Богоявление или Кръщение Господне (6. І.
н.с.), като в навечерието се извършва в края на литургията, след
заамвонната молитва, а на самия празник - след литургийния
отпуст и обикновено вън от храма (Нестеровский 1996: 393).
Началото на Богоявленския чин в най-ранния запазен
славянски евхологий - старобългарския Синайски евхологий от Х-
ХІ век (нататък: Син Евх) - липсва в изданията на Фръчек (Frček
1939) и Нахтигал (Nachtigal 1941, 1942). В тези издания текстът на
чина започва приблизително от средата на първия пролог.
След публикуването на новооткритите от Й. Тарнанидис
листове от този глаголически паметник (Tarnanidis 1988) вече
е известно какво е било оглавлението на старобългарското
Чинопоследование на Свето Богоявление -
ÌîM íà áëCàñëîBíèå‡ âîäú
(9r). В него са били включени: ектенията
Ã(¶ â°ñåäðúæèòå} Õ)å á)æå
(9r-10v), указание за
íàøú . Ðîæäüè‡ ñ âü âèòüëýè‡ìý µ‡þ‡äýè‡ñöýìü
прекадяване на водата (10v), Дяконствата (10v-11v), тайната
молитва (11v), молитвата
ö) è‡ñ-õå/ å‡äèíî÷ä û ñí/å Òðîèöå åäèíîñ©ùüí
(12v), молитвата (1а-
... ïðýáæåñòâüíàà ... Âûøúíèèõú âåùåè òâàðü
б), двата пролога (1б) и
Áëã/âåíú åñè, Ãè/ Áæ/å Èëå/âú Ñå áî íàñòà âðýì
374
(1б). След тях следва осветителната молитва
ïðàçäåíúñòâ¹ íàøåì¹
(3б), после следва паримийно четиво, ритуално
Âåëåè åñè, ö/
прекръстване на водата с три пръста, след което е епиклетическата
част на молитвата:
Äà â†ñè ïî÷ðúïà«ùåè µ ïðèåìë«ùåè îòú íåª µ êðîï-
(5а). После попът благославя и прочита главопреклонната
ùåè ñ å«
молитва (6а), след което
Ïðèêëîíè, ö/, ¹õî òâîå µ ïîñë¹øàè íàñú
потапя кръста във водата и извършва ритуалното прекръстване.
Както в Barb.gr.336, и в глаголическия ръкопис Богоявленският
чин завършва с молитвата за освещаване на чаша -
Áæ/å Áæ/å íàøú,
(6б). В Син Евх тя носи надслов
ïðýëîæåè ïðè Ìîñýè âîä© ãîðúêî«
(6б).
ÌMî íàäú âîäî« ñò)ààãî ïðîñâýùåíèý ã)ëåìà âú îêðèíý öð)êâüíýìü
Приблизително в този облик е и запазеният Богоявленски чин
в АврСб. При изследването на текста му в съпоставка с този в
български и сръбски ръкописни требници и служебници от ХІV-
ХVІІІ век, от различни книгохранилища, се очерта интересна
картина на редактирането на отделните текстови компоненти
на Чина1. По-долу накратко ще бъдат изнесени някои данни от
съпоставителното изследване. Поради ограничения обем ще
бъдат изнесени само лексикалните дублети в АврСб, както и тези
особености, които го различават от останалите ръкописи. Първата
посочвана лексема е старобългарската (от Син Евх).
. Син
ÏîQ ÂÚ ÒÀÈ͙ ÌÎËÈÒÚ Ñ . Ã)¶ è‡ñõ)å å‡äèíî÷ä û ñ)íå
Евх 11 v, Дмитриевский 1901: 90.
12 r АврСб
áëàãîñòü - áëàãîñòûíè - Bãá2üôçò
11 v АврСб
åäèíî÷ä ú - åäèíîðîäüíú - ìïíïãåíÞò
(?) 12 r – АврСб
îêðîïèòè âúñêðîïèòè - …áíôßæåéí
11 v АврСб -
ïîïú - ñâù åíèêú } såñåýò
Син Евх (неясно) 12 r АврСб гр.?
– ïàêûáûòè¬ –
12 r АврСб
ðîäú - ¬ñòüñòâî - 5ýóéò
12 r АврСб
¹ñòðîèòè - ïðèñâîèòè - Bðïêá2éóôÜíáé
В текста на тази молитва се виждат несрещани в предходната
традиция синтагми, напр:
... àæå âü íåìîùüí©« íà... ù«« îáëý÷å ñ
Син Евх 12r,
ïëüòü åˆãäà âú íåìî‘ùíóþ î„áëý‘÷å ñå íà‘øó è„ íè‘ùóþ ïëü‘òü
375
АврСб ; от друга страна – наблюдаваме един текстови континуитет
ХV-ХVІ-ХVІІ век.
(Молитва
Òðîè‡öå å‡äèíîñ©ùüí ... ïðýá)æñòâüíàà . . . áë)ãîñëîâåíàà‡.
на ерусалимския патриарх Св. Софроний) Син Евх 12 r-3б; Nachtigal
1942: 639-643.
2 б АврСб
âåòúõú – ãðýõîâüíú - ðáëáéüò
( )2 а АврСб -
âîíÿòè âîíÿªè - îãíåäüõíîâåíüíú ìõñüðíåõóôïò
2б АврСб -
âûøüí†ü - ãîðüí†ü } Díù
2б АврСб
ãîñïîäüñêú – ãîñïîäüíú - ôï‡ êõñßïõ
1 б АврСб
äúæäü ïðàâåäüíú - äúæäü ïðàâäû - ‰åôüò
äéêáéïóýíçò
2 а АврСб
èöýëåíèå - öýëüáà - táìá
2б АврСб
ê¹ïèòè - èñê¹ïèòè - šíÝïìáé
2 а АврСб
ìàñòü - ñòð¹ÿ - …åß2ñïí
2 а - АврСб
ìèðú çåìëÿ - êüóìïò
2 а +Х-383 АврСб
íåïðýêëîíüíú - áåçíà÷ ëüíú - Bêëéí[ò
2б АврСб
íèæüí†ü - äîëüí†ü - } êÜôù
2 а АврСб
îòúâðýøòè ñ - ñúâëà÷èòè ñ - Têäýù
1 б - АврСб
ïîñúëàòè ðîñ© îäúæäàòè ðîñ© - TðïìâñÝù
1 б АврСб
ïðèáëèæàòè ñ ñú - âåñåëèòè ñ ñú - ðëçóéÜæåéí
2 а АврСб -
ðèçà - ð¹áü …Üêïò, ÷éôþí
1 б АврСб
ñâò ú - ïðýñâò ú - Eãéïò
2 б АврСб
¹òýøèòè ñ - èçìýíèòè ñ - BðáëëÜóóù
В текста на тази молитва АврСб се отличава с известни
съкращения – в: Син Евх 2а, 2б, както и със собствени лексикални
дублети, несрещани в предходната традиция (
âåòúõú–ãðýõîâüíú -
), което откриваме в ръкописи от същото столетие, напр. в
ðáëáéüò
Требника на даскал Филип от 1685 г.
Срв. още:
ÄíT¡ü äî‘ëíÿà ñü ãî‘ðí¥ìè ñúâüêóïëÿ‘åò ñå, è„ ãî‘ðíÿà ñü
АврСб; Син Евх;
äî‘ë°í¥ìè ëèêüñòâóþòü ïðàçäúí¹«òú ïðàçäüí¹þòü
(останалите требници от ХІV-ХVІІ век) - .
óõíåïñôÜæåé
Син Евх 3б-5б, Nachtigal
Âåëåè åñè ö/, µ ÷þäúíà äýëà òâîý
1942: 643-645.
376
5а АврСб
áàëîâàíè¬ - èñöýë¬íè¬ - sáôñåqá
5а АврСб
áàëüñòâî - èñöýë¬íè¬ - BëåîéôÞñéïí
4а АврСб –
áîÿòè ñ – òðåïåùàòè 5ñßôôåéí
6а АврСб
âåùü - ñúñòàâú - óôïé÷åqïí
4б АврСб
âèäýòè - çüðýòè - 2åAó2áé
4б АврСб
âúñïýòè - âúñïýâàòè -‰ìíåqí
5а АврСб
ã¹áèòåëüñòâî - ïîãûáýëü - |ëÝ2ñéïí
5б АврСб
äàòè - ïîäàòè - äéäüíáé
5а АврСб
äåìîíú - áýñú - äáßìùí
3б АврСб -
äðüæàâà - âëàñòü êñÜôïò
3б АврСб
äðüæàòè - ñúäðüæàòè - óõíÝ÷åéí
6а АврСб
æèâîòú - æèçíü - æùÞ
4а АврСб
çàêðûâàòè ñ - ïîêðûâàòè ñ - ` êáôáêáëýðôåéí
4а АврСб
ëåòàòè - îáúëåòàòè - ðåñéðÝôåó2áé
5б АврСб
ëüñòü - ïðýëüñòü - ðëÜíç
5б - АврСб
íàñûòèòè íàïîèòè - êïñåííýíáé
4а АврСб
íåèñïèñàíüíú - íåîïèñàíú - Bðåñßãñáðôïò
4а АврСб
íåïðèñò©ïüíú - íåïðèêîñíîâåíüíú - Bðñüóéôïò
4б АврСб
íåïðèÿçí’ü - äèÿâîëú - äéáâüëïò
4б АврСб
îáúñðüäîâàíè¬ - ìèëîñðüäè¬ - ô@ óðëÜã÷íá
5б АврСб
îöýùåíè¬ - î÷èùåíè¬ - êÜ2áñóéò
5б АврСб
ïîìàçàòè ñ - ìàçàòè ñ - ÷ñßåéí
4а АврСб
ïðîëèÿòè - èçëèÿòè - Tê÷åqí
3б АврСб
ïðîìûøë¬íè¬ - ïðîìûñëü - ðñüíïéá
4б АврСб
ïðîñâüòýòè - ÿâëÿòè ñ - Tðé5áßíåéí
5а АврСб
ïðîòèâüíú - ñúïðîòèâüíú - Tíáíôßïò
5б АврСб
ðàçáèòè - ïîðàçèòè - äéᄅçãíýíáé
4а АврСб
ðàñïò è - ïðîïò è - Têôåßíåéí
4б АврСб
ðîäèòåëüñòâî - ¬ñòüñòâî - 5ýóéò
4б АврСб
ñâò èòè - îñâò èòè - CãéÜæåéí
5б АврСб
ñâò èòè - îñâò èòè - CãéÜæåéí
4а АврСб
ñò¹õèÿ, ñòvõèÿ - ñúñòàâú - óôïé÷åqïí
(! ) 3б АврСб
¹äîëýòè âì. ¹äîâüëýòè - äîâîëüíî ¬ñòú -
Tîáñêåqí
5б АврСб
ôàðà¹øü - ôàðàîíîâú - ôï‡ 5áñáþ
3б АврСб
õâàëåíüå - ïîõâàëåíè¬ -‹ìíïò
377
В текста на евхаристийната молитва за освещаване на
водата АврСб показва някои изненадващи сходства с по-архаични
требници (Зайковския требник от ХІV век, Требника на монаха
Давид от ХV век), а на места – и с глаголическия оригинал, срв:
Син
àé€ëúñêûª ñèëû òåáå ñë¹æò ú, àðõé€ëúñöèè ëèöè òåáý êëàíý«òú ñ
Евх 4а,
àˆã‚ãë°ñê¥å ñè‘ë¥ òåáý’ ñëó‘æåòü . àˆðõ‚ããë°ñê¥å ëè‘ê¥ òåáý’ ïîêëàíÿ‘þò°
АврСб. Освен това в молитвения текст в АврСб книжовникът е
ñå
употребил и собствени лексикални дублети, несрещани в другите
требници: Син Евх 4а - -
òðüïýòè ñúòðüïýòè 5Ýñåéí; âðàãû µ ñ©ïîñòàòû
Син Евх 6а -
à„ãàðý‘í°ñê¥å è„ ïîãà’íí¥å å„ç¥‘ê¥ - T÷ñ{í êáp ðïëÝìéïí.
В заключение може да бъде обобщено следното. Преписът на
Богоявленския чин за освещаване на водата в Аврамовия сборник
от 1674 г., който е включен в състава на пълния (целогодишния)
Синаксар за шести януари, притежава следните характерни
особености. От една страна, книжовникът Аврам Димитриевич
е следвал ръкописната евхологична традиция от ХV-ХVІ, като в
някои случаи се е придържал към архаични образци не само от
ХІV век, но дори към по-стари антиграфи. От друга страна, той
е използвал собствени лексикални текстологични дублети, които
не намират опора в предходната ръкописна книжнина (българска и
сръбска). Този препис е послужил за основа на други евхологични
редакции, следи от които откриваме не само в ХVІІ век, но и в
следващите столетия.
БЕЛЕЖКИ
1 Вж. Списъка на изследваните ръкописи в края.
СПИСЪК НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ РЪКОПИСИ
Библиотека при Хилендарския манастир в Света гора
№169: Требник от последната четвърт на ХV в., І+193 л., сръбски,
рашко-ресавски правопис (Богдановић 1978: 100).
№170: Требник на поп Рашо от 1656 г., 176 л., сръбски, ресавски
правопис (Богдановиž 1978: 100).
378
№378: Требник от първата четвърт на ХV в., 345 +1 л., сръбски,
рашко-ресавски правопис (Богдановиž 1978: 149).
№383: Велик требник от 1782 г., ІІІ+193+1 л., църк.-славянски
(Богдановиž 1978: 151).
Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - София
№256: Служебник с требник от ХV в., 151 л., сръбски (Цонев 1910:
164).
№613: Требник от ХV-ХVІ в., 185 л., сръбски (Цонев 1923: 119-
120).
№622: Требник от ХVІІ в., 165 л., ресавски (Цонев 1923: 132-
138).
№624: Требник и месецослов от 1737, 399 л., сръбски (Цонев 1923:
138-142).
Зайк: Зайковски требник № 960 от ХІV в., 95 перг.л., български
(Стоянов, Кодов 1964: 114-115).
№961: Требник от ХІV в., 97 перг. и харт., сръбски (Стоянов, Кодов
1964: 115).
№972: Требник на даскал Филип от 1685 г., 135 л., сръбски
(Стоянов, Кодов 1964: 123-124).
Библиотека при Св. Рилска обител
№35: Требник на монах Давид от 80-те год. на ХV в., 307 л.,
български (Спространов 1902: 30; Райков, Кодов, Христова 1986:
73-75).
№2/3 (37): Требник на Душко Граматик от 1686 г., 181 л., български
(Спространов 1902: 32; Райков, Кодов, Христова 1986: 76-78).
№2/1 (38): Требник от 1748 г., 224 л., български (Спространов
1902: 31, Райков, Кодов, Христова 1986: 78-79).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Ангелов 1976: Ангелов, Б. Ст. Старобългарски книжовни средища.
– В: Известия на НБКМ. Т. ХІV (ХХ), 1976 (35-52).
379
Богдановић 1978: Б о г д а н о в и ћ, Д. Каталог ћирилских рукописа
манастира Хиландара. Београд, САНУ, 1978.
Дмитриевский 1901: Д м и т р и е в с к и й, А. Описание литургических
рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. Т.
II ( ), Киев, 1901.
ň÷ïëüãéá
Нестеровский 1996: Н е с т е р о в с к и й, Е. Литургика или наука
за богослужението на православната църква. В. Търново, 1996 г.
Райков, Кодов, Христова 1986: Р а й к о в, Б., Х р. К о д о в, Б. Х р
и с т о в а Славянски ръкописи в Рилския манастир, С., 1986.
Спространов 1902: С п р о с т р а н о в, Е. Опис на ръкописите в
библиотеката при Рилския манастир. Изд. на Св. Рилска обител.
С., 1902.
Стоянов, Кодов 1964: С т о я н о в, М., Хр. К о д о в Опис на
славянските ръкописи в Софийската народна библиотека, Т.III, С.,
1964.
Требник 1994: Требник. Издава Св. Синод на Българската Църква.
София, 1994.
Цонев 1910: Ц о н е в, Б. Опис на ръкописите и старопечатните
книги на Народната библиотека в София. Т.І, С., 1910.
Цонев 1920: Ц о н е в, Б. Опис на славянските ръкописи и
старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека. С., 1920.
Цонев 1923: Ц о н е в, Б. Опис на ръкописите и старопечатните
книги на Народната библиотека в София. Т.II, С., 1923.
Frček 1939: F r č e k, J. Euchologium Sinaiticum. Texte slave avec

sourсes greques et traduction française, IІ (Patrologia Orientalis, 24/5),
1939.
Nachtigal 1941, 1942: N a c h t i g a l, R. Euchologium Sinaiticum.
Starocerkvenoslovanski glagolski spomenik. I. Fotografski posnetek.
Ljubljana, 1941; II. Tekst s komentarijem. Ljubljana, 1942.
Tarnanidis 1988: T a r n a n i d i s, I. The Slavonic Manuscripts,
discovered in 1975 at St. Catherine monastery on Mount Sinai.
Thessaloniki, 1988.
380
Резюме
В статье приводятся данные о тексте „Деяние на Святое Богоявление“,
найденом в одной рукописи из 1674 г. Книга хранится в Национальной библиотеке
„Иван Вазов“ (Пловдив). Она является произведением незаурядного литератора
и художника наверное сербского происхождения, чье имя Аврам Димитриевич.
В этой статье описаны характеристики текста списка Богоявленского деяния
в сборнике Аврама наряду с сопоставлением его с другими болгарскими и
сербскими службениками и молитвенниками с 14 по 18 вв.
Резиме
У чланку се дају подаци о пронађеном тексту „Чин на Светом
Богојављењу“ у једном рукопису из 1674. г. Књига се чува у Народној библиотеци
„Иван Вазов“(Пловдив) и она је дело изузетног књижевника и уметника који је,
вероватно, српског порекла а зове се Аврам Димитријевић. У овом раду описане
су особине текста преписа Богојављенског чина у Аврамовом зборнику уз
поређење са другим бугарским и српским служабницима и молитвеницима од
ХIV до ХVIII века.
Доц. др Христина ТОНЧЕВА је предавач на Пловдивском универзитету „Пајсије
Хиландарски“ (Пловдив, Бугарска).
YU ISSN 0351-2819/UDK, оригиналан научни рад, примљен за штампу
30. октобра 2008.
Кључне речи: Библиотека „Иван Вазов“, Богоявленски чин, псалтир,
Аврамов сборник.
BIBLID: 0351-2819, (2007-2008), 29-30, стр. 373–381.
Настоящата публикация е реализирана благодарение на любезното спонсорство
на фонд „НИМП“ при П У „Паисий Хилендарски“.

381