Table Of ContentИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ИСТОРИЯ
НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ
1891-1944
София, 2008
Книгата се издава със съдействието
на фондация „Фридрих Еберт“ -
Бюро България.
© Фондация „Фридрих Еберт”
© Център за исторически и политологически изследвания
Редакционен екип
Съставителство: д-р Евгений Кандиларов
Редакция: д-р Таня Турлакова
Художник: Емануил Манолов
© Графимакс ООД, 2008.
ISBN 978-954-92194-6-3
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Нора Ананиева ...........................................................................5
Някои необходими акценти в новия прочит на историята
на социализма в България (1891 - 1944 г.) – (Въведение към
дискусията)
Таня Турлакова ..........................................................................9
Теоретичното и програмното развитие на българската
социалдемокрация (1891 - 1919 г.)
Димитър Генчев ......................................................................30
Възникване и същност на „широкия социализъм” в България
Трендафил Митев ...................................................................70
Апология на българската социалдемокрация (1891-1944 г.)
Веселин Янчев ........................................................................142
Общинската политика на БРСДП (1891 – 1919 г.)
Емилия Лазарова ...................................................................244
Раждането на женското социалдемократическо движение в
България
Ваня Стоянова ......................................................................284
Лявата политическа идея през погледа на професор
Александър Цанков
Войн Божинов .......................................................................308
3
Левият политически спектър в България (1918 – 1934 г.)
Милен Куманов ......................................................................324
БКП и селското движение в България: теория, практика (май
1919 – септември 1944 г.)
Луиза Ревякина ......................................................................355
България в европейската съпротива през Втората световна
война
Витка Тошкова .....................................................................401
Авторите ................................................................................445
4
ПРЕДГОВОР
В края на 2007 г. Центърът за исторически и политологи-
чески изследвания към ВС на БСП, с подкрепата на Фонда-
ция „Фридрих Еберт”, постави началото на изследователски
проект, посветен на историята на социализма в България от
края на ХІХ век до наши дни. Проектът трябва да отговори на
необходимостта от нов прочит на тази история.
В периода след 1989 г., независимо от по-големите въз-
можности за достъп до различни архиви, преосмисляне на
историята на левите идеи и политики е правено само по кон-
кретни поводи. От друга страна, политизирането на истори-
ческите изследвания през преходния период доведе до силна
манипулация и митологизиране на редица събития и личнос-
ти, което най-често слагаше негативен знак върху историята
на левите идеи и движения в България. Тази история почти
липсва от учебниците по история или пък е представена в
превратен вид. Недостатъчното познание и слабият обще-
ствен интерес към лявата проблематика са най-видни и обяс-
ними, но и най-неоправдани при младото поколение, като се
има предвид интензивността на лявата и левичарската мла-
дежка критика на съвременния глобален капитализъм.
След промените от 1989-1990 г., свързани с края на Сту-
дената война и падането на комунистическите режими в Цен-
трална и Източна Европа, у нас започна труден и продължи-
телен политически, институционален и социално-икономи-
чески преход към политическа демокрация и пазарна иконо-
мика. В условията на небивала поляризация на българското
общество отношението към миналото се превърна в един от
най-важните признаци и критерии, определящи „новото мис-
лене”, което по дефиниция би следвало да е модерно, разкре-
постено, свободно, демократично, отворено.
5
Това неизбежно рефлектира и върху изследователски-
те търсения и подходи на българската академична общност.
Въпросът за българския социализъм се превърна в неблаго-
дарна тема, заредена с рискове, които са далеч от истинската
наука. От друга страна, преексплоатирането на този проблем
от предишния политически режим също допринесе за пре-
насочване на изследователския интерес към други, не тол-
кова обременени от историческа и политическа гледна точка
въпроси. Клишетата на „реалния”, „истинския”, „единстве-
ния” социализъм тежат върху всяко днешно усилие да се ос-
мисли от изследователска гледна точка историята на левите
идеи и движение, да се види картината в цялата ù сложност,
еволюция, вътрешна противоречивост, възходи и падения.
Затова в проекта се опитваме да погледнем към проблема
за българския социализъм в неговата цялост и пълнота и да
потърсим баланс между различните виждания и течения в со-
циализма.
Съвременното българско общество има жизнена пот-
ребност от този подход. Политически осакатеното знание за
историята не може да служи като база за истинските обоб-
щения и поуки. От пълноценно познание за историята на со-
циалистическите идеи, движение и практики има нужда и
българската левица (в частност БСП ), за да се включи още
по-активно и целенасочено в процеса на днешната модерни-
зация на страната. Сериозни аргументи в полза на такова поз-
нание се съдържат и в поетия от България европейски път на
развитие. Още в зората на своята история лявото движение
става неделима част от „всесветската социалдемокрация”.
Днешната ни принадлежност към европейското социалисти-
ческо семейство съдържа в себе си отговорността за съдба-
та на европейския социалистически проект, преминал през
изпитанията на историята. А такова базиране на политиката
6
би следвало да изключва едностранчивост, заблуди, празни
полета и неудобни теми.
С такова убеждение инициирахме амбициозния изсле-
дователски проект на тема „История на социализма в Бълга-
рия”. Проектът вече провокира интереса на учени от различ-
ни академични институции. Всяка една от серията интересни
дискусии разкриваше нови и нови неосветени периоди, съби-
тия, личности, предизвикваше спорове по теми, смятани до
неотдавна за приключени.
При изследователската работа е възприет проблемно-
хронологичният подход. Целта е да се изследват различни
аспекти, идеи и политики съобразно тяхното конкретно ис-
торическо време и място, като се вземат предвид всички осо-
бености и характеристики на съответната епоха. Структурно
проектът е разделен на три основни периода:
1. От създаването на БСДП през присъединяването ù
към Комунистическия интернационал и преименува-
нето ù в БКП до края на Втората световна война.
2. Българският социализъм след Втората световна
война.
3. Социализмът в България в периода на преход след
1989 г.
Основната цел на проекта е осъществяването на науч-
но изследване, което да съдържа балансирани обективни оценки,
критични гледни точки и нови интерпретации на 120-годишната
история на социализма в България – непреходните социалисти-
чески ценности и идеи, историческите приноси на българските
социалисти за прогреса и модернизацията на българската държа-
ва и българското общество, както и деформациите и провалите
като част от историческото му развитие.
На вниманието на читателите предлагаме първия
7
сборник от изследователския проект, в който са включени
разработки върху периода от края на ХІХ век до края на Вто-
рата световна война. Той носи всички белези на един опит
за преосмисляне. Няма претенции за изчерпателност. Всеки
автор е следвал своя творчески интерес и се е възползвал от
свободата на своя избор и прочит. Понятно е, че липсва логи-
ката на единно монографично изследване. Сигурно до такова
сме все още далече. На този етап и вътрешните противоречия,
и „белите полета”, и заобиколените теми, и „сенките от мина-
лото” са неизбежни. Но сам по себе си този опит е провока-
тивен за истинските изследователи на българската история. В
този смисъл нашето начинание може да се разглежда и като
движение към историческата истина, към което се надяваме
да приобщим още и още нови и млади историци.
На тази цел трябва да послужи и вече функционира-
щата Интернет-страница на проекта, намираща се на адрес:
www.bgsocialism.eu . На нея може да се намери: подробна
информация за изследователските теми и техните автори;
галерии със снимки, отразяващи историята на социализма в
България; подробна библиография от изследвания, свързани
с темата на проекта; автентични документи, както и връзки
към други исторически издания на ЦИПИ.
Проф. д.ф.н. Нора Ананиева
Директор на Центъра за исторически
и политологически изследвания
8
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ АКЦЕНТИ В НОВИЯ
ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА
НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ
(1891 - 1944 г.)
(Въведение към дискусията)
Таня Турлакова
Над стогодишната история на социалистическите идеи в
България и на политическата практика на партиите, носителки на
тази идентичност, е национално значима, богата и разнообраз-
на, събитийно и личностно обагрена. Същевременно тя е твър-
де сложна, противоречива и предизвикваща често нееднозначни
оценки и от съвременници, и от по-следващи поколения. (Подоб-
на констатация приляга, разбира се, и на другите по-големи поли-
тически сили, които имат продължително присъствие в история-
та на българската държава след Освобождението.)
Инициираната от Центъра за исторически и полито-
логически изследвания дискусия върху миналото на българ-
ския социализъм логично следва хронологическия подход,
като стремежът ни е да се откроят най-съществените пробле-
ми в развитието на социалистическото движение, започвайки
от последното десетилетие на ХІХ век. Първите 50 години в
това историческо наследство обхващат два взаимосвързани
периода - социалдемократически от 1891 г. до 1919 г. и кому-
нистически между 1919 - 1944 година.
І. Социализмът в България през 1891 - 1919 г.
Социалдемократическият период в историята на
българската левица е като цяло широко отразен в нашата
9
историография. Нещо повече, и немалко автори от други
страни допринасят за обогатяване на историческата картина
с привеждането на документален материал от техни архиви,
както и с предлагането на различни ракурси върху българс-
кия социализъм.
Налага ли се тогава отново да се връщаме към онези
далечни години, когато се правят първите стъпки в идейното,
организационното и политическото обособяване на социа-
листическата партия? Отговорът е, разбира се, положителен.
Аргументите са - защото все още има недостатъчно изследва-
ни факти и събития, премълчавани или омаловажавани (а
други преекспонирани) поради идеологически съображения,
а някои и поради липса на достъп до цялата документация.
Допълнително основание за нов прочит на историята на со-
циалистическото движение е необходимостта да се потърсят
корените и приемствеността в еволюцията с оглед на насто-
ящото обновление на БСП и изобщо на левицата в днешните
български условия на политически плурализъм и утвържда-
ване на демокрацията.
Без да се опитвам да предлагам някаква матрица или
да предопределям темите за научен анализ, бих откроила ня-
кои от многото въпроси за бъдещи изследвания. Например
– доколко създадената на Бузлуджа през 1891 г. Българска
социалдемократическа партия е европейска лява партия;
доколко тя носи свой национален отпечатък; доколко е
продукт на големия процес на модернизация и трансфор-
мация, който изживява българската държава след Осво-
бождението?
На пръв поглед отговорът е лесен. Защото първите бъл-
гарски социалдемократи заимстват в своите програмни доку-
менти основните принципи и идеи от западноевропейската
социалдемократическа теория, но без да пренебрегват до-
10
