Първият Конгрес на Българската Комунистическа Партия (тесни социалисти) 1919 г.

136 Pages·1959·4.643 MB·Bulgarian

by  Йордан Н. Йотов

JN
9609
Ask5
IG
UC -NRLF
$B 191 934
.
RNIA
1
1
11
ЙОРДАН н. Йотов
Първият
Конгрес
на Българската
Комунистическа
Партия
(ТЕСни социалисти)
)
1919
Издателство на Българската комунистическа партия

институт по история НА БЪЛГАРСКАТА
КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ЦК НА БКП
Iordan N Totor
ЙОРДАН Н. ЙОТОВ
Purviat kongres ,
Първият
Конгрес
на Българската
Комунистическа
Партия
(ТЕСни социАЛИСТИ)
1919 r.
Издателство
Ha Българската комунистическа партия
София 1959

ТҮ4609
Нrks
I6
ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ
НА І КОНГРЕС НА БКП (т. с.)
Българската работническа социалдемократическа нар
тия, партията на тесните социалисти, беше установила
традицията да провежда своите конгреси всяка година.
Въвличането на България в Първата световнавойна по
пречи на партията да свика поредния си XXII редовен
Конгрес през 1916 г. Това тя не можа да направи и през
следващите две години. Обаче веднага щом войната свър
ши, Централнияткомитет започна подготовката за свик
ване на конгрес. Не бяха изминали шест месецаот послед
ните изстрели на фронта и върху страниците на партий
ния орган се появи съобщението на ЦК, че през м. май
1919 г. в София ще се свика XXII редовен конгрес на
ЅРСДП (т. с.).
Партийният конгрес се свикваше в обстановката на
следвоенната революционна криза, която страната пре
Живяваше.
България беше вмъкната в Първата световна империа
листическа война, преди да се е съвзела от изтощителните
за нея балкански войни през 1912—1913 г. Новата страшна
военна касапница доведе до още по-голямо разрушение
на производителните сили в страната. Особено силно беше
разорено селското стопанство, което имаше огромно зна
чение в българската икономика. Както е известно, Бълга
рия тогава беше още аграрна страна със слабо развита,
предимно лека индустрия.
През периода на Първата световна война в армията
беше мобилизирано около една пета част от населението
в България. Почти една третачаст от работния добитък
отиде за нуждите на войската. От данните на официалната
буржоазна статистика се вижда, че изтеглянето на значи
телен процент както на човешка, така и на животинска
С. 351 3
работна сила стана причина за чувствително спадане на
€елското производство. Преди всичко обработваемата площ
през годините на войната системно и неотклонно намаля
ваше. Така през 1914 г. обработената земя представлява
we 82-11 % от общата обработваема площ; през 1915 г.
Този процент спадна на 80-71, през 1916 г. на 78-78, за
да стигне през 1917 г. до 71:41. За упадък на селското
стопанство говорят и статистическите данни за постоян
ПОТО намаляване величината на засятата площ. През
1914 г. бяха засети 7771 % от орната земя. В следващите
години този процент постоянно намаляваше. През 1915 г.
той беше 76-16, през 1916 73-74, а през 1917 катастро
фално спадна на 65:30.1
Вследствие съкращаването на обработваемата земя и
падане процента на засятата площ през военните години
селскостопанското производство значително намаля. След
ната таблица дава представа за спадането на производ
€твото на основните зърнени култури у нас.
Култури ІІІменица царевица фасул
Години в това в тона в тона
1911 1,314,381•200 777,042-200 54,053.500
1915 944,881.800 685,056.800 43,319.200
1916 786,821.000 457,634.800 24,056.300
1917 765,239.500 412,249.800 38,859.700
1918 604,674:700 179,556.700 18,086700
От посочените данни,се вижда, че производството на
пшеница за 1918 г. беше спаднало в сравнение с това за
1911 г. повечеотдва пъти, на царевица Повече от четири
пъти и на фасул почти три пъти. Общото производство
на зърнени храни през 1918 г. беше по-малко от полови
ната от това за 1915 г.2
През време на войната западна и българската инду
стрия. От 113 промишлени предприятия, които работеха в
1915 г., в 1919 г. останаха да функционират само 74. Тези
предприятия си служеха със стари, износени машини, кое
то снижаваше техните производствени мощности. Освен
това вследствие упадъка на земеделското стопанство и
3 Земеделска статистика (посеви И реколта) за 1916, 1917 и
918 г., София, 1922 г., стр. 3.
2 Пак там, стр. 8.
4